Дисертацията разглежда идейното единство между архитектура и ландшафт в храма Деир ел Бахри (с позоваване и на храмовете в Карнак, Луксор и гробниците в Долината на царете) като средство за монументална пропаганда с цел легитимизиране на властта на възкачващия се на трона фараон. Като повод за формирането на тази концепция в исторически контекст е посочено наследяването на Аменхотеп I (ок. 1525-1506 г. пр. н.е.) от Тутмос I ( ок.1506-1493 г. пр. н.е.), за когото се спори дали е бил законен син на своя предшественик или е укрепил положението си чрез брак с дъщеря му Ахмосе. Следствие от тази криза в приемствеността при XVIII династия е създаването на официалната легенда за божествения произход на монарха като син на Амон и върховната му жрица в Тива, която по-късно става част от митологично-култовата традиция, съпровождаща всяко следващо царуване. Именно като архитектурна експресия, предназначена да внуши възприемане на тази легенда е замислено според автора и монументалното храмово изкуство от онази епоха, което дава начало на богатата традиция на Новото царство.

José Ramón Pérez-Accino Picatoste - Topografía de la legitimidad. Paisaje y arquitectura como metáfora a comienzos de la XVIII dinastía egipcia, Madrid, Universidad Complutense, 1998  

- на испански език, от Universidad Complutense de Madrid, формат PDF, файлът не е архивиран.Свалянето става с десен бутон (downloading by right button) и Save as...