В момент, когато разнообразни и твърде плодотворни изследвания от практическо естество изглежда са достатъчна храна за нашия ум, интересът към Древния Египет, отстоящ толкова далеч във времето, може да се стори на мнозина парадоксален. Изминали са повече от пет хиляди години, откакто първите фараони се възцаряват над един обединен Египет; повече от двадесет века ни делят от времето, когато тази цивилизация е залязла завинаги. Какво интересно би могло да има за нас в тази древна история, най-древната на света?
Историята на Египет представлява най-дълго трупаният опит в човешката цивилизация. Тя се простира от IV–то хилядолетие чак до началото на християнската ера. През този продължителен период хората говорят един и същ език, имат едни и същи възгледи за света и за отвъдното, живеят под действието на едни и същи закони. Нима не е вълнуващо изучаването на тази цивилизация и съпоставянето й с нашата собствена? В какво човек се е променил (ако въобще се е променил) от онова време насам; съществува ли развитие на цивилизациите или по-скоро става въпрос за живот на човешки общества, сравним с този на отделния човек: раждане, растеж, зрелост, смърт? Неизбежна ли е гибелта на цивилизациите? Как се зараждат те, как изчезват? Все въпроси, на които изучаването на Древния Египет може и да не дава отговор, но които все пак поставя. За всеки, който се интересува от човека, египетската цивилизация представлява достоен за внимание извор на сведения; нейното изучаване, редом с това на гръцката и римска античност, с право може да се смята за един от стълбовете на съвременния хуманизъм.
Ала египетската цивилизация е интересна не само със своята древност, а също така и със своята приемственост. Цивилизациите следват една след друга, но и се отличават една от друга, отделят ги прекалено дълбоки разломи и всеки път под въпрос е поставена самата същност на цивилизацията, така че преустроеното след този поврат човешко общество вече не прилича на предшестващото. Нищо подобно не се случва в Египет: от неолита до персийското владичество и македонското завоевание египетската история се движи по една непрекъсната крива. Няма съмнение, че господстващото на времето гледище за една велика цивилизация, възникнала и развила се в непроницаемо пространство, е преувеличено. Налице са външни влияния, нашествия, ала те нито веднъж не успяват да засегнат оригиналната същност на египетската цивилизация. Египет от Средното царство е законен наследник на този от Старото царство и египетският свят след нашествието на хиксосите си остава все същият вечен Египет. Тази забележителна по своята продължителност приемственост се дължи до голяма степен на географския фактор: долината на Нил. Каквито и да са съществуващите възгледи и становища, египетската цивилизация не е привнесена отвън, тя се ражда в самата долина и си остава по своята същност нилска и африканска. Именно от това тя черпи сили, бидейки неразривно свързана с географската рамка, от която е произлязла и за чието съзидание сама допринася. Ето защо нашествениците, които нахлуват в долината на Нил през периодите на слабост или анархия, биват или бързо асимилирани, или, ако не успяват да се приспособят към нуждите на страната, отхвърлени. Приемствеността на цивилизацията в Египет е особено полезна при осмислянето на световната история; тя не само хвърля светлина върху живота в Африка през древността, за който без нея нямаше да знаем нищо, но ни дава възможност да изучаваме и да датираме някои революции в областта на техниката и морала, белязали живота на човечеството през древността. 
Най-сетне Египет привлича вниманието ни не само със своята старинност и с приемствеността на своята история. Той ни омайва освен това със своя хуманизъм, който достига универсални измерения, тъй като най-древната цивилизация на света е също така и една от най-завършените. Дори днес все още съществува склонност да се гледа на Египет като на една странна, застинала в своята безстрастна и нечовешка неподвижност цивилизация, докато в действителност тя изобщо не е такава и би трябвало да ни привлича именно със своята дълбока човечност. Египет дири отговори на проблемите, които открай време тревожат човешкия ум. През четирите хилядолетия история нищо не му бива спестено и той преживява всички превратности, които могат да сполетят човешкото общество: граждански войни, анархия, глад, чужди нашествия, религиозни борби. Египет заслужава да бъде опознат преди всичко заради човешката драма, каквато представлява неговата история.

Жан Веркутер - Древният Египет, София, Кама, 2007

- на български език, от Google Docs,формат PDF. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button. Внимание! Номерата на страниците във файла не съответстват на тези в оригиналното издание!

Жан Веркутер - Древният Египет, София, Кама, 2007

- на български език, от Дигитална библиотека по архивистика и документалистика,формат HTML.