Архитектът Аменхотеп, син на Хапу е един от най-бележитите административни чиновници на Новото царство. Роден е през управлението на Тутмос III в гр. Атрибис (Делтата), а по-голямата част от активната му кариера преминава при управлението на Аменхотеп III. Като много от висшите чиновници, той проявява многостранни заложби и изпълнява успешно най-различни функции: висш жрец, лечител, писар, архитект и скулптор. Най-известните му проекти са заупокойният храм на Аменхотеп III в западната част на Тива, от който днес са останали само две огромни статуи (Колосите на Мемнон) и храмът в Солеб, Нубия. След смъртта му подобно на други свои прославени колеги той е обожествен като покровител на архитектите и лечителите. На него са посветени светилища и статуи в най-почитаните храмове на онова време: на Хатхор в Дендера, на Хатшепсут в Деир ел Бахри, на Амон в Карнак и другаде.  Шест свои статуи с биографични надписи той дарява на храма на Амон в Карнак. Настоящото издание, дело на Александър Варил (1909-1951) представлява тези епиграфски паметници в оригинал и в превод.

Alexandre Varille - Inscriptions concernant l'architecte Amenhotep fils de Hapou, Le Caire, Institut français d'archéologie orientale du Caire, 1968