Първият преходен период (XXII-XXI в. пр. н.е.) е първата епоха на криза в древноегипетската държавност. Екологическите промени водят до неурожай, глад, рухване на блестящата единна монархия на Старото царство (XXVII-XXIII г. пр. н.е.), междуособици и разрушения. Социалното негодувание е закономерен резултат от разочарованието пред безсилието на считаните за божества фараони да предпазят народа.
На мястото на "синовете на Слънцето (Ра)" от Мемфис идват местните номарси, присвоили си титлата фараони. Едни от най-могъщите измежду тях (макар и не крайни победители в последвалото повторно обединение на страната) са владетелите на Хераклеопол.
Именно в царския двор на Хераклеопол е формулирана една нова, по-земна, по-прагматична и дипломатична теория за властта на монарха. Фараонът все още е син божи и божество начело на страната, но неговите човешки аспекти и погрешимост не са пропагандно прикривани. Пред владетелите не се стои в безмълвно покорство - те биват наставлявани. Въплътеният бог има нужда от обучение, за да бъде в състояние да управлява.
На тази новаторска доктрина е посветена и настоящата монография, като важно допълнение към нея се явява пълният превод на важния литературен паметник "Поучение на царя Мерикара", снабден с обширни коментари.

Аркадий Е. Демидчик - Безымянная пирамида. Государственная доктрина древнеегипетской Гераклеопольской монархии, Санкт-Петербург, Алетейа, 2005  

- на руски език, от Google Docs,формат DJVU, файлът не е архивиран. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.