Main » Ad Board » ДРЕВЕН ЕГИПЕТ И АФРИКА » Политическа история |
21.06.2012, 14:48 | |
Изследването на Йосиф Александрович Стучевский (1927-1989), което по увлекателност на моменти почти не отстъпва на политически трилър е посветено на двете най-значими по монументалност фигури, маркиращи с дейността си началото и края на епохата на Рамесидите (XIII-XI в. пр. н.е.). Докато Рамзес II (1279-1213 г. пр. н.е.) е едва ли не най-известният египетски фараон, превъзхождащ по популярност дори строителите на пирамидите, то върховният жрец на Амон в Тива - Херихор 1091-1084 г. пр. н.е.), който по времето на залеза на XX династия при Рамзес XI (1102-1069 г. пр. н.е.) практически управлява самостоятелно Горен Египет и преди смъртта си дори се провъзгласяа за фараон е не по- малко впечатляващ образ. Освен с обезсмъртяването си в известния художествен роман на поляка Болеслав Прус - "Фараон", Херихор е известен и с формулирането на доктрината на амонократията - идеята за предимство на религиозната власт на първосвещеника над тази на фараона. Именно тя, претърпявайки множество трансформации преминава през историята, за да застане в основата на папоцезаризма - концепция, осигурила властовия монопол на християнството в Европа. В своето време тя е и един от факторите, довели до разцеплението в обществото на Древен Египет, предизвиало в крайна сметка и края не само на династията, но и на Новото царство. Разделът за Рамзес II проследява детайлно назначаването му за съуправител на баща му Сети I (1290-1279 г. пр. н.е.); походите в Азия, кулминацията на съперничеството с Хетската империя в Кадешката битка (1274 г. пр. н.е.) срещу Муватали II (1306-1275 г. пр. н.е.); първият достигнал до нас в оригинален текст мирен договор с наследника му Хатусили III (1275-1250 г. пр. н.е.), строителството на великолепната столица Пер-Рамсес, Карнак, Мемфис, Абидос, Рамесеума в Тива, Луксор, Абу Симбел в Нубия; отношенията с египетското жречество, азиатските семити; попадането на владетеля дори в еврейската Библия.
Очеркът за Херихор акцентира върху продължителното управление на първосещеника, използването на родствени връзки за политически цели, формирането на доктрината на амунократията чрез манипулиране на оракулите на Амон и Хонсу, стремежът към двойната корона на фараон.
Заключението е кратък очерк върху използването на религията за политически цели на основа управлението на фараона реформатор Ехнатон (1353-1334 г. пр. н.е.)
И. А. Стучевский - Рамсес II и Херихор. Из истории древнего Египта эпохи Рамессидов, Москва, Наука, 1984 - на руски език, от Google Drive, формат PDF. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.
| |
Views: 1245 | Placed till: 24.12.2021 | Rating: 5.0/1 |
Total comments: 0 | |