Работата на Йохана Алета Брьон е посветена на хиксосите - египтизирани северни пришълци с недостам сигурно определена етническа принадлежност, които окупират северната част на страната през Втория преходен период ( ок. 1786-1525 г. пр. н.е.), а при най-могъщите си фараони Хиан (oк. 1610-1580 г. пр. н.е.) и Апопи (oк. 1580- 1540 г. пр. н.е.) от XVII  династия (ок. 1650-1540 г. пр. н.е.) управляват от своята столица Аварис обширна империя, разпростираща владенията си от Нубия до Сирия и дори може би островите по източното Средиземноморие. Нейната амбициозна задача е да направи преоценка на културния принос на тези нашественици за египетската цивилизация и да ги покаже в нова светлина - не като презряни варвари, а като посредници, обогатили древната, но консервативна култура с последните достижения на своето съвремие. Именно този "модерен" за времето си пласт превръща Египет на Новото царство не в самоизолирала се област в долината на Нил, а в световна сила с експанзионистична политика.

 В дисертацията се разглежда постепенната инфилтрация на хиксосите като емигранти в границите на страната на основата на разкопките в Тел ед Даба'а и Аварис, разкриващи находки от времето на късната XII (о.к. 1991-1802 г. пр. н.е.) и  ранната XIII (о.к. 1802-1687 г. пр. н.е.) династии. Посочени са пътищата на интеграция и възход по мирен (търговия) и насилствен път. Проследен е процесът на трайно отсядане, завземане на политическата власт и експанзия. Сред темите са структура, състав и функции на хиксоската администрация, търговски и културни контати, външна политика, отношенията с южноегипетските им васали от Тива, които в крайна сметка ги прогонват от страната.

 Културният разцвет на Делтата под владичеството на хиксосите е илюстриран с множество археологически находки от всички области на архитектурата, писменостат и изкуството: строителството на укрепления, дворци, храмове; металообаботката и ювелирното майсторство; керамиката; изработката на оръжия; стенописите. Отделено е особено внимание на нововъведенията на хиксосите в областта на военното дело: използването на конете и бойните колесници, специфичните видове нападателни оръжия и доспехи, укрепяването на военните лагери и градовете. Изследвани са религиозните предпочитания (култът към Сет) и погребалните обичаи. 

  Последната част на монографията е посветена на тези елементи от културното наследство на хиксосите, които са заимствани от местната култура за да станат неделима част от нея.

 

     Johanna Aletta Brönn - Foreign rulers of the Nile : a reassessment of the cultural contribution of the Hyksos in Egypt, Stellenbosh, Stellenbosh University, 2006 - на английски език, от Stellenbosh University, формат PDF, файлът не е архивиран.Свалянето става с десен бутон (downloading by right button) и Save as...