Краткото царуване на Аменемхет IV (oк. 1815-1806 г. пр. н.е.) практически бележи края на XVIII династия (ок. 1991-1802), на която той е предпоследен представител. Продължилото почти два века нейно управление е епоха на стабилност, мир и просперитет и с право може да се смята за втори златен век за Египет след ерата на слънчевите фараони-строители на пирамиди от времето на Старото царство. Нещо повече - до голяма степен страната дължи своята трайна цивилизационна унификация именно на тази династия. Поставят се трайните основи на централизиран административен апарат, който превръща някога полусамостоятелните наследствени владетели на номи в обикновени чиновници. Кодифицира се класическият средноегипетски език, който остава траен културен маркер в продължение на хилядолетия. Утвърждава се египетското влияние в Леванта и Нубия.
Каква обаче е династическата криза, повлякла в своя водовъртеж не само династията, но и самата държава? Какви са нейните причини? Жертва на обстоятелствата ли е Аменемхет IV или е съдействал за тези процеси и събития? На тези и други въпроси около управлението на този владетел дава това относително кратко, но твърде информативно изследване.

Stefania Pignattari - Amenemhat IV and the End of the Twelfth Dynasty: Between the End and the Beginning, Oxford, BAR Publishing, 2018 [BAR International Series 2906]