Зенд - Авеста (Канон на знанието) или просто Авеста (Канон) е свещената книга на първата утвърдила се монотеистическа религия: древноперсийската. Дори и да отстъпва славата на първи велик религиозен реформатор на египетския фараон Ехнатон (Аменхотеп IV), Заратуштра безспорно е първият успял религиозен реформатор. Така зороастризмът се превръща в една от основните опори на най- могъщата империя на Древния Изток. нещо повече, той не остава просто религия на управляващото малцинство. Неговите идеи и концепции се превръщат в мощен импулс за развитие в религиозните традиции на всички останали народи в империята. Не е пресилено твърдението, че без зороастризъм не би имало нито юдаизъм, нито християнство, нито ислям. Или най- малкото те не биха съществували в настоящия си вид. 

 Влиянието на Авестата върху юдаизма и оттам върху дъщерните му религии е огромно. От нея тръгват основни понятия като единобожието; дуализмът (всеобхватната битка между добрия и злия бог- респ. бога и дявола) ; вярата в ангели, в апокалипсис и бъдещ съвършен свят; в предстоящо идване на спасител на света; в рай и ад. 

  Автор на новата религия е  пророкът Заратуштра (гр. Зороастър) от рода Спитама (VI-V в. пр. н. е.), живял в Източна Персия ( територията на днешните Североизточен Иран, Таджикистан, Афганистан и Северозападен Пакистан). Проповедите му за реформи са приети и наложени от последния цар от династията на Кеянидите - Кави Вищаспа, най- вероятно с цел д а укрепи властта си в борбата с наследствената аристокрация и жреците на традиционния култ.  

  При Ахеменидите ( 558-330 г. пр. н. е.) зороастризмът окончателно се превърща в официална религия на Иран, за да се утвърди като такава и по време на управлението на Аршакидите- парти (250 г. пр. н. е.- 224 г. от н. е.) и Сасанидите (224-651), до завоюването на Иран от арабите.

 Легендата разказва, че Авеста е записана със златни букви върху 12 000 волски кожи, но е Изгорена от Александър Велики при разгрома на Ахеменидска Персия от македонците. В действителност дълго време това са устни разкази, а окончателният текст на Авестата е кодифициран от великия дастур (върховен книжник) Адурбад Махраспандан (290—371), по времето на сасанидския цар Шапур II (309—379). Все пак учените приемат, че най- древната част, т. нар. Гати (Химни), както и част от Ясната- т. нар Ясна Хаптангхаити и трите главни вероопределителни текста (Ахуна Ваирья, Ашем Воху, Йенгхе-хатам)  действително са дело на Заратуштра. Те се отнасят към Старшата Авеста.

  Почти пълното издание на Авестата на английски език, в превод и редакция на  Джеймс Дармщетер и Лаурънс Хейуърд Милс в три тома включва:

  1. Видевдад или Вендидад ( Закон за отхвърляне на девите)

  The Zend-Avesta. Part I: The Vendîdâd, Oxford, Clarendon Press, 1880 - от Internet Archive, формат PDF, файлът не е архивиран.

   2. Сироза  (Молитви към 30-те духа ( ангели) покровители на 30-те дни на месеца)

       Яшт ( Химни към Ахура мазда, седемте Амешаспенти и язатите)

       Няишн ( Молитви към петте язати)

  

  The Zend-Avesta. Part II: The Sîrôzahs, Yasts, and Nyâyis, Oxford, Clarendon Press, 1883 - от Internet Archive, формат PDF, файлът не е архивиран.

  3.  Ясна ( Книга- ръководство за свещенодействието), част от нея са Гатите на Заратуштра

       Висперед ( Молитви и химни към ратите) , допълнение към Ясна

       Афринаган ( Благословения)

       Гах (Петте всекидневни молитви) - принципът е запазен в християнството и исляма

       Различи фрагменти ( Нирангистан, Пурсишниха, Аогемадаеча, Хадохт-наск, Африн-и Зардушт, Виштасп-яшт)

 

   The Zend-Avesta. Part III: The Yasna, Visparad, Âfrînagân, Gâhs, and miscellaneous fragments, Oxford, Clarendon Press, 1887 - от Internet Archive, формат PDF, файлът не е архивиран.