Монография върху археологическите свидетелства за религиите на Древен Ханаан (Палестина), в т.ч. и на древните евреи. Преди системното археологическо изследване на тази земя, единствената макар и тенденциозна гледна точка за древните обичаи и вярвания представя Библията. Резултатите от разкопките от една страна потвърждават нейните разкази - от земята изникват монументи и художествени произведения, познати досега само от библейските разкази - свещените "високи места" (масебот), почитаните като обител на божеството каменни стълбове (бетили), идолната пластика, изобразяваща заклеймените конкуренти на библейския бог - Баал и Астарта, архитетурните планове на разкритите храмове повтарят  структурата на Йерусалимския храм. Ханаан се оказва благодатна почва за процъфтяването на множество вярвания и богове, на пищно митотворчество, за съжаление в голямата си част загубено в последващите хилядолетия. От друга, археологическите данни не показват наличие на монотеистична тенденция в обитаващите тези територии през желязната епоха еврейски племена, а иконографията, епичните разкази и култът към техния племенен бог Яхве не се различават от тези на останалите персонажи.