Изследването е посветено на литературно-митологичния образ на Ной като персонаж със значение за идеологията и религиозните правни норми в следпленния юдаизъм. Именно неговият авторитет стои в основата на минимизираните изисквания по отношение на спазваните табута, които евреите от елинистичната епоха отправят към съгласните да приемат вярата им представители на други народности и таа превръщат племенния култ към Яхве в прозелитична религия с универсални претенции. Точно тази първична концепция е възприета и частично видоизменена от християнството, за да се превърне в предпоставка за последващия му успех.

  Разгледан е образът на Ной в библейските, ранните предкумрански арамейси текстове (книгата на Енох), текстовете от Кумран на иврит (Юбилеи), арамейските текстове (Апокрифът на Битие) и др.

   Dorothy M.Peters - Noah Traditions in the Dead Sea Scrolls. Conversations and Controversies of Antiquity, Atlanta, Society of Biblical Literature, 2008 - на английски език, от Google.docs, формат PDF, файлът не е архивиран.