Историята на Херодот е не само първият паметник на древногръцката историография, но и енциклопедично съчинение с несъмнени достойнства. В него са включени освен историческите разкази с подчертано прагматичен стил (намесата на боговете е сведена до възможния за времето си минимум) и множество сведения в областта на географията, етнографията, литературата, икономиката и природните науки. Съчинението е структурно разделено на девет книги, носещи имената на музите, покровителки на литературата и изкуството в Древна Гърция (Клио, Евтерпа, Талия, Мелпомена, Терпсихора, Ерато, Полихимния, Урания и Калиопа). 

  Противно на очакването на незапознатия читател, всъщност историята на Херодот е в  по-малка степен история на Гърция, отколкото история на Древния Изток.  Светът, в който живее и твори авторът е определено афроазиатско-центричен. Не  в Европа, а в Африка и Азия се намират най-древните (Египет, Вавилон) и най-могъщата (империята на Ахеменидите) държави. на изток от Балканите се простира необятната скитска степ, а Мала Азия е сцена на едни от най-важните за елините исторически събития и митологични повествования. Елада е само незначителен ъгъл от огромната сцена на Древния Свят.

 

  В центъра на разказа са Гръко-персийските войни (Μηδικά:499-449 г. пр. н.е.); заемащи целите или по-голямата част от книги V, VI, VII, VIII и IX. Но освен за тях авторът отделя много внимание и на други държави и култури на Древния Изток:

 

- Мала Азия и нейните народи: лидийци, фригийци, мизи, халиби, пафлагонци, траки, памфили колхи и др. - кн. I, IV;

- История на Мидия и нейните царе - кн. I, IV;

- Обитателите на Великата степ: скити, кимреийци, масагети и др.- кн. I, IV;

- Възходът и завоеванията на Персия при Кир Велики (559 - 530 г. пр. н.е.), сина му Камбиз (530 - 522 г. пр. н.е.) и Дарий I (522 - 486 г. пр. н.е.) - кн. I, III, IV

- Описание на Вавилония - кн. I; 

- Описание и история на Египет - кн. II;

- Индия, Арабия, Етиопия - кн. III,

- Либия - кн. II, IV;