Лувийският е изчезнал индоевропейски език, говорен от населението на Централна и Западна Анатолия и Северна Сирия през II-I хил. пр. н.е. Той принадлежи към анатолийското езиково семейство и е твърде близък до хетския - езика на Хетската империя. Особеното при него е, че поради различното преобладаващо културно влияние в различните райони той е записван с различни писмени системи - клинопис или йероглифи. Така се обособяват два писмени супестрата: йероглифен и клинописен лувийски език. Мненията на учените за тях са разделени - някои ги смятат за един и същи език, други за различни езици или поне достатъчно раздалечени диалекти. Различни хипотези свързват лувийския с езика, говорен от населението на легендарната Троя, с тиренските езици на етруските и сродните им племена в Северна Италия (смятани за анатолийски емигранти), с тракийските езици. Най-известните държавни образувания на лувийците са Арцава, Мира-Кувалия и много вероятно - Троя. Обширни корпуси на клинописен лувийски са откритив архива на столицата на Хетската империя - Хатуша. Трите главни диалекта са Кицуватна лувийски, Истанува лувийски и "имперски" лувийски. След колапса на Хетската империя, болшинството от населението на чиято столица и дори на царския двор по време на залеза на държавата е двуезично - хетско и лувийско говорещо. лувийският продължава да се използва като официален еезик в новохетсите княжества на Северна Сирия - Милид, Кархемъш и в Централна Анатолия - Табал. Харолд Крейг Мелчерт е професор по индоевропейско езикознание в Университета на Калифорния в Лос Анджелис (UCLA) и един от признатите специалисти по анатолийска лексикография. Неговият труд Речник на клинописния лувийски език е едно от най- използваните пособия по темата.
| 
