Монография върху култа към едно от привидно второстепенните египетски божества - Мин. Почитан още от преддинастичния период като божество на мъжествеността във всичките нейни аспекти: от репродуктивна потентност до войнственост той е изобразяван най-често хванал с лявата си ръка еректиралия си пенис, а с дясната замахващ през рамо със скиптъра нехаха. На главата си нсои короната с двете пера. Той е с черна кожа. В по-късни периоди общата тенденция към синкретизъм се наблюдава и в неговия култ, като често е отъждествяван с Хнум (като "творец на боговете и хората"), Хем (също божество на плодовитостта),  Хор (като Мин-Хор) и дори Амон (Амон-Мин-Камутеф: "Амон-Мин, биче на своята майка"). Древните гърци бързо го отъждествяват със своя Пан, който може би дори произлиза от него в сравнителномитологичен аспект. Най-важните центрове на почитането му са Гебту (Ипу, Коптос, в Среден Египет, 43 км северно от Луксор на източния бряг на Нил) и разположения малко по- на север Хент-Мин (Ахмим).

  Култът му е свързан с оргиастични ритуали и почитане на марулята (вероятно в началото не култивираното растение, а неговите близки родственици дивата и опиумната маруля, от които поне последната има психотропни свойства). Ритуалният саркофаг на Мин е украсяван с бичи рога. Свързани с него обреди са част и от коронацията на фараона. В тях последният, отъждествявайки се с бога трябва да демонстрира способността си за еякулация, която се счита за условие за способността му да предизвиква годишните разливи на Нил. Официалната му титла е: "Мин, господар на тържествените процесии, бог на двете пера, син на Озирис и Изида, почитан в Ипу". Негови съпруги са Иабет и Репит.

 

  В съдържанието на монографията са включени следните теми:

 

- Годишните празници на Мин;

- "Изходът на Мин" от Старото царство до епохата на Птолемеите;

- Изображения в Мединет Абу и Рамесеума;

- Царската процесия по време на празниците на Мин;

- Поднасяне на умилостивителни приношения от фараона и изброяването на божествените имена;

- Божествената процесия (статуята, белият бик, негърът от Пунт, песни и танци);

- Полетът на четирите птици;

- Приношението на снопа и химн към божеството;

- Финално кадене на тамян и възлияния;

- Други изображения на процесията със статуята на бога от Луксор, Мединет Абу и Карнак.

 

   Henri Gauthier - Les fêtes du dieu Min, Le Caire, Institut Français d'Archéologie Orientale, 1931 - на френски език, от Google Docs,формат PDF, файлът не е архивиран. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.