Възникване на понятието "Древен Изток" - Форум за Древния Изток
Събота, 10.12.2016, 04:57
[ НОВО ОТ ФОРУМА · ПОТРЕБИТЕЛИ · ПРАВИЛА · ТЪРСЕНЕ · RSS ]
Page 1 of 11
Форум за Древния Изток » ОБСЪЖДАНЕ » ДРЕВЕН ИЗТОК- ОБЩИ ВЪПРОСИ » Възникване на понятието "Древен Изток" (и неговите териториално-хронологични рамки)
Възникване на понятието "Древен Изток"
BastetDate: Сряда, 17.08.2011, 06:50 | Message # 1
**
Group: Администратори
Messages: 26
Awards: 0
Status: Офлайн
Понятието "Изток" като обозначение на множество чужди народи с общи черти в организацията на техния живот, за първи път възниква в Древна Гърция, в т.нар. архаична епоха (VIII - VI в. преди н.е.). Именно тогава протичат и първите важни етапи, формиращи основната единица на самото гръцко общество- полисът (вариант на т.нар. антично гражданско общество). Взаимодействайки със страни на изток от тяхната собствена територия (Мала Азия, държавите от Източното Средиземноморие, Египет) и често основавайки на техните територии собствени полиси, гърците обърнали внимание, че държавите, с които те при това имат взаимодействие- те не са малки общности с колективно или в крайна сметка колегиално управление, а мощни царства, културата на които съществува от по-дълго време, отколкото цивилизацията на самите гърци. По-късно гръцкия свят на Балканския полуостров се налага да устои на държавите, обединяващи в своя състав целия "Изток" в тогавашното разбиране на тази дума - Персийската империя на Ахеменидите. Способността на гърците да отстояват своята независимост и даже да придобият ред преимущества в хода на гръко-персийските войни (500 - 449 г. пр.н.е., с прекъсвания), ги навела на мисълта за превъзходството на полисния начин на живот над източните монархии, поданиците на които представлявали не самостоятелно съзнателно действащи хора, а роби по рождение на своите царе. Тази мисъл подготвила почва за настъпление на гръцкия свят на Изток в последните десетилетия на ІV век пр. н.е.: тогава на Александър Македонски, обединяващ под своята власт гръцките полиси, му се удава в мащабен поход (334-323 г. пр. н.е.) да победи империята на Ахеменидите, ставайки нейн цар и даже завоювайки западните райони на Индия, до това време неизвестни на гърците.

По-късно западната част от завоюваното от Александър- Мала Азия, Източното Средиземноморие и Египет- попада под властта на Римската империя, а на изток от нейните граници е мощната Партия: на този етап (I в. пр. н.е. – II в. н.е.) противоположността между античните Запад и Изток е била оценявана като противопоставяне на свръхдържави. Подобно възприятие отчасти продължило и когато Рим сменя Византийската империя на тези територии, а Партия е отначало персийска държава на Сасанидите, а след това- Арабски халифат. Едновременно с това по времето на късната античност различието между Запада и Изтока придобива и религиозна окраска- ако териториите, подвластни на Рим, представлявали до в IV в. християнски свят, то в земите на Изток от тях са разпространени други религии (през VII в. н.е. – ислямът се възприема в средновековна Европа като естествен враг на християнството). В протежение на средните векове представите на европейците за Изтока са допълнени с контактите с китайската цивилизация. В началото на ХІХ в. (например в творбите на представителите на класическата немска философия) понятието Изток включва в себе си отношението към тогавашния мюсюлмански свят, Индия и Китай, но последните два региона често са възприемани като един вид "основа" на Древния Изток в съвременния свят, даваща представа за живота там. Едновременно с това древната история на страните от Изтока на запад от Индия била известна на европейците почти единствено от свидетелствата на античните автори и от Библията.

В първите десетилетия на ХІХ век са направени изключителни открития, позволяващи да се изгради представа за загиналите цивилизации на Древния Изток чрез непосредственото запознаване с техни писмени източници. През 1822 г. Ж. Шампольон дешифрирал древноегипетската йероглифна писменост; по протежение на първата половина на ХІХ век също така са дешифрирани древноперсийският, акадският (асиро-вавилонският), а по-късно и еламският клинопис, което позволило в края на ХІХ век и началото на ХХ век да се дешифрират всички клинописни писмености от Близкия и Средния Изток (хетската, урартурската, системата на писменост в Източното Средиземноморие). Важно е да се отбележи, че тези открития са направени в началото на колониалното проникване на европейските държави на Изток. Европейските учени започнали да провеждат археологически разкопки на техните територии, а в редица случаи и да създават организации, провеждащи изследвания в мащаб територията на цели страни. Подобни проучвания са се водели доста интензивно, благодарение на подръжката от практически всички колониални държави, правещи тази дейност част от своята идеология. Така в течение на ХІХ век е натрупан огромен масив от източници по история на Близкия и Средния Изток в древността.

През ХХ век огромно значение имали археологическите открития за древните цивилизации от ІІІ хил. пр. н.е. на територията на долината на Инд и културата от ІІ хил. пр. н.е. (в това число и паметници от тяхната писменост) на територията на Китай, а също така изследвания на територията на Месопотамия, Кюрдистан, Мала Азия и Източното Средиземноморие, предисторията на цивилизациите от Близкия и Средния Изток - възникване и развитие на земеделието и животновъдството през ХІ - ІV хил. пр. н.е.

Попълването на археологическите данни по история на Древния Изток продължава и днес, ако и да се е забавило (заради обременността от растящите разходи за разкопки и особеностите на съхранение на вече изучените паметници, а в много държави и заради политически събития). Но въпреки това днес може уверено да кажем, че откриване на съвършенно нови, до този момент неизвестни древни цивилизации от Изтока повече няма да има. На свое разположение съвременните учени имат данни, позволяващи им да изградят пълна схема на историческото развитие на регионите от Изтока от възникването на техните цивилизации, та до края на Древността.

Ето защо териториално към Древния Изток се отнасят страните от Средиземно море (Мала Азия, Източното Средиземноморие, Египет) на запад до Тихия океан на Изток. Практически единна граница на това огромно пространство на север се явява Великата Евразийска степ; за южна негова граница в Азия може да се счита Индийския океан, в Африка- южната граница на сферата на влияние на египетската цивилизация в района на 5-тия праг на Нил. Едва ли следва да отнасяме към древния изток Картаген и други колонии от имигранти от Финикия в Африка и Западното Средиземноморие: и по събитията от тяхната история, и по много черти на вътрешно устройство те са били близо до античните общества.

Хронологично началото на историята на Древния Изток за всеки от неговите региони се явява възникването на държава и цивилизация. Под държава естествено се разбира такъв тип организация на обществото, при която значителна част от неговите членове образуват особена група, която постоянно (в древността често и наследствено) е заета с управление. В обществата, достигнали до тази фаза на развитие, закономерно се появява градско население, монументални дворцови и храмови съоръжения, писменост, т.е. главните атрибути на цивилизацията. Такава организация на обществото възниква най-рано от всички именно в Древния Изток - в Египет и Месопотамия в средата на ІV хил. пр. н.е. - защото именно там най-рано от всички е имало радикално усложнение в сравнение с първобитността на условията на живот на хората (възникване в дадените региони на такъв тип икономика, като високопродуктивното иригационно земеделие).

Разпространението на държавността и цивилизацията на други територии е било свързано не толкова с прогреса в живота на техните обитатели, случващ се бавно, но и с влиянието на тези древни центрове. Така, под огромното влияние на Месопотамия през ІІІ хил. пр. н.е. се формира държавност в Иранското плато (Елам), в Мала Азия и в Източното Средиземноморие. В Индия древните държави възникват през ІІІ хил. пр. н.е., в Китай- около границата на ІІІ-ІІ хил. пр. н.е. По този начин началото на древната история на Изтока варира от един негов регион до друг. Към средата на І хил. пр. н.е. държавите и цивилизациите са вече сформирани на цялото пространство на Изтока, при което в него се отделят три сравнително затворени макрорегиона: Близък и Среден Изток, Южна Азия, Далечен Изток.

В първото от тях финал на древноизточната история стават завоеванията на Александър Македонски, след които на дадената територия се налага системата на т.нар. елинистични държави: тяхната история е прието да се изучава като част от историята на античността (макар че ролята на древноизточното наследство в историята, например на Партиянското царство ІІ век пр.н.е.-ІІ век н.е., е голяма). В Южна Азия (ареалът на индийската цивилизация) и на Далечния Изток (в ареала на китайската цивилизация) изменения в типа държавност и култура, съпоставими с последствията на завоеванията на Александър, по протежение на древността, не е имало. В тези макрорегиони понятието "древноизточна история" и "древна история" са напълно тъждествени. За финал на древността в Индия е прието да се счита падането на династията Гупта през V век, в Китай- разпадането на империя Източен Хан в 220 г. пр. н.е.; тези дати може да се нарекат не случайни, до колкото първото събитие е пряко свързано, а второто - близо до времето на общия за завършека на древната история по цяла Евразия процес, известен като Велико преселение на народите.

Превод на български- Bastet
Из lomonosov-fund.ru
 
Форум за Древния Изток » ОБСЪЖДАНЕ » ДРЕВЕН ИЗТОК- ОБЩИ ВЪПРОСИ » Възникване на понятието "Древен Изток" (и неговите териториално-хронологични рамки)
Page 1 of 11
Search: