Древна Индия - Форум за Древния Изток
Събота, 10.12.2016, 04:59
[ НОВО ОТ ФОРУМА · ПОТРЕБИТЕЛИ · ПРАВИЛА · ТЪРСЕНЕ · RSS ]
Page 1 of 11
Форум за Древния Изток » ИСТОРИЯТА » ДРЕВНА ИНДИЯ » Древна Индия (индия)
Древна Индия
egyptDate: Петък, 19.08.2011, 14:24 | Message # 1
*
Group: Приятели
Messages: 5
Awards: 0
Status: Офлайн
Древна Индия е вероятно едно от най-магичните места в представите на европейците – страна на коприната, слоновете, архитектурни прелести като Тадж Махал, последно завоевание на Александър Македонски, идилия от приказките на 1001 нощи. Това разбира се не е чудно, тъй като индийската култура е сред най-старите в света, а и е несравнимо по-митична и богата от много други. Митологията и религията на тази страна са изключително разнообразни и далеч по-развити от тези на Древен Китай. Неслучайно най-древният източник на древноиндийската политическа мисъл има тъкмо такъв митично-божествен произход.

Това са законите на Ведите („веда” - от санскрит значи мъдрост, знание) – датирани близо хиляда години преди Христа. За индусите те са дело на един бог – създател на всичко, наречен Пуруш или още Рама. Древна Индия е класически пример за кастова държава и това ясно е очертано във Ведите. Според тях Рама се разчленил на четири части – уста, ръце, бедра и ходила – и от тях създал четирите нерушими варни (касти). От устата произлезли брамините (духовници – най-висшата каста), от ръцете – кшатрите (войните), от бедрата – вайшите (земеделци и занаятчии), от ходилата – шудрите (слугите). Този ред е свещен – никой не може да преминава от една каста в друга, не може да има смесени бракове между кастите, трябва точно да се следва дхармата (специфичните норми за живот на всяка от кастите). Дхармата за всяка варна (каста) е различна – така браминът трябва да може да извършва жертвоприношения, да раздава милостиня и да получава дарове. Войнът трябва да се учи на военно изкуство, вайшата – на земеделие, лов, скотовъдство и т.н. Шудрите пък трябва само и единствено да служат на горните три касти.

В Древна Индия вярвали, че целта на човека е да стане едно с бога, създател на всичко. Този бог, споменатият вече Рама, е създал дхармата, и затова нейното следване се приема за единствен начин за единение с него. Ако ли неговата повеля се наруши, светът ще погине. Ако дхарма се следва, тя гарантира добра карма – божията присъда за човешкия живот. Според учението на Ведите, човешката душа се преражда непрекъснато. Добрата карма гарантира прераждане в същата варна, лошата – в по-ниска, дори в растение или животно. Само брамин, живял изключително съвестно, аскетично и следвайки своята Дхарма, може да бъде освободен от прераждането и да намери покой, което според Ведите е най-голямата награда за човека, така наречената „мокши”.

Както и сами може да се досетите, дълбокото религиозно мотивиране на кастовия строй способства най-вече за въздългото му съществуване. Той гарантирал разделението и работел в полза най-вече на брамини и вайши. Тези две касти съперничели за надмощието в древните индийски държави – брамините разбира се държели духовната власт, а вайшите – светската. За това и индийските владетели, за разлика от китайските, египетските и дори римските, никога не се обожествяват – претенциите на духовниците пречат за това. Двете власти съществували едновременно, като с времето вайшите постепенно придобили надмощие, без обаче да нарушават структурата на кастовия ред.

Непроменимият ред в учението на Ведите накарал много хора да потърсят изход в други учения. Така, около VI век преди Христа, се родил будизмът. За негов основател се смята Сидхарта Гаутама (наречен по-късно Буда - Просветлен). Будизмът, подобно на китайските учения, започва предимно като философско течение, търсещо разумно обяснение на природата и обществото. Едва по-късно се трансформира в една от големите световни религии чак до наши дни. Будистите вярват, че светът е един постоянно изменящ се поток, съзаден от частици, съставящи вселенската субстанция. Вселената има три нива – небе, земя и подземен свят – ад (теза, която по-късно християнството ще „заеме”). Отричайки факта, че има всемогъщ Бог и създател, будизмът влиза в конфликт с ученията на Ведите – няма ли Рама, значи кастовата организация е измислица на брамините.

Според будистите никой не е член на някоя от кастите по рождение. Важни са делата, вътрешната обвивка на човек. Идеалният индивид притежава няколко съществени качества – състрадание, мъдрост, честност, благородство, отказ от желанията. Когато ги събере у себе си, човек става „буда” – просветлен. Само такъв човек би могъл да бъде владетел.

Според будистите, първият владетел бил избран от хората, за да премахне злините – кражба, лъжа, осъждане, насилие. Той получил три титли – „Велик избраник” – защото е избран от всички; „Кшатра” – защото пази земите; „Раджа” – защото отдава на всеки му справедливост. Това общо взето очертава идеята на будизма за властта и държавата – владетелят трябва да защитава територията, която обединява хората, и да раздава справедливост, а поданиците да му трябва отдават част от оризовата си реколта. Тази идея възприел и най-могъщия древноиндийски император – Ашока.

Все пак будизмът се съсредоточава не толкова върху политиката, колкото върху етиката и начина на съществуване. Според Сидхарта има две основни начала, които се противопоставят: „Сансара” – безкрайният кръговрат на прераждане в трудностите на живота и „Нирвана” – своеобразният рай, мястото на пълен покой на душата. За да стигне до Нирвана, човек трябва да живее аскетично и да се опита да стане просветлен. Това той може да направи и сам, тъй като според будизма човек сам определя кармата си – сиреч не е задължително да следва определения от Ведите кастов ред.

Третото голямо държавно учение в Древна Индия е изложено в книгата „Артхашастра” от Вишногупта Чанакя, известен още като Каутиля. Вишногупта е съветник и приятел на индийския император Чандрагупта Маурия и живее и твори през IV-III век до новата ера. По това време вече съществуват опити да се преодолее учението на Ведите, към тях спада и теорията на Каутиля. Той заема една много научна и дори „модерна” позиция, поставяйки в основата на изучаването и създаването на държавата науката – най-вече философията, но и етимология, граматика, метрика, астрономия и други. Към тях включва и учението на Ведите като морален закон на обществото – четирите касти. Той обаче приема, че има много други фактори извън тях, които не са предмет на Ведите и могат да бъдат изучени и доказани чрез заключенията на горепосочените науки. Те трябва да определят политиката, за да бъде тя „вярна”, а не „погрешна”. Резултатите от нея могат да са три – развитие, застой и упадък. За да е благополучна, тя се базира на два фактора – усилен труд и мир. Ако са налице, щастието непременно ще дойде.

За владетеля Каутиля казва, че „трябва да е от висок род, с щастлива съдба, да е умен, любознателен, да има способност да се учи, да се вслушва в мъдрите, да е справедлив, силен, храбър ловък” и т.н. Той обаче „не трябва да оскърбява чужди жени, да са му чужди похот, сънливост, неправда, надменен маниер”. За държавата той пише, че „министрите трябва да са образовани и от висок ранг, но и да са верни на владетеля”, „селата трябва да са разположени в красиви местности”, пълни с пасбища и други природни богатства. Хората трябва „да са изпълнени с ненавист към врага и любов към владетеля”, войската „да е опитна с всички видове оръжия, но и да е предана към владетеля”. Въпреки романтичния подход, Каутиля смята тъкмо държавата и владетеля за основни и единствени фактори в политиката.

Каутиля не отрича кастовото разделение, дори настоява самият император да следи за спазването на дхармата, но го смекчава и дава на различните съсловия права и задължения извън учението на Ведите. За него държавните закони стоят над техните разпореждания, а владетелят трябва да има неограничавана от тях власт, което е залог за „сегашното и бъдещето съществуване на света”.

Учението на Каутиля е първо сред многото, критикуващи и изменящи повелите на Ведите. В политическото развитие на Индия те остават на заден план, за сметка на по-прогресивните течения. Самите Веди пък с течение на годините влизат в конфликт с будизма, исляма, християнството и различните други ереси и религии по тези земи. Така се оформя и днешната официална религия в Индия – индуизмът. Будизмът се налага като религия в Япония, Малайзия и отчасти в Китай и Корея. Така в много отношения, идеите на древните индийски философи продължават живота си и до ден днешен.

Материалът е взет от :

http://www.sivosten.com/content.php?article.1593.dyrjavata-ii-drevna-indiq
 
Форум за Древния Изток » ИСТОРИЯТА » ДРЕВНА ИНДИЯ » Древна Индия (индия)
Page 1 of 11
Search: