Един призрак броди из древността на нашите земи на любителско ниво и „мъти водата” на иначе бистрия поглед. Една теория, изградена на пресилен възглед и сблъскана с любителско непознаване, бива изкривена и давана като основна хипотеза за произхода на гърците. При това от хора, радетели на тракийската погребална култура, на бичите култури, отхвърлящи манипулаторите в световната история, за какъвто смятат дори сър Алън Гардинър.

  Същите тези са възприели една теория, която се нарича „Черната Атина” и са я превърнали в хипотеза за нубийския произход на древните гърци. Гърците, казват, са нубийци, изхвърлени през преходния период или Новото царство от Египет.

  Дали?

  Върху тази теория ще се фокусирам сега.

  

  Първо, искам да се извиня за „брифинга”, който се налага да проведа. Макар че ви чака една подробна статия, тя е крайно недостатъчна, буквално смешна пред няколкото тома, които е изписал Бернал по въпроса, комбинирано с необходимото пълно представяне на най-малко две култури от световно значение. Както се сещате, тук, в блога такъв проблем не може да бъде приключен, а извън блога аз не виждам каква война да водя, най-малкото, защото разликата между мен и автора е, че споделям част от заключенията му (друга, голяма част – твърдо не), но не споделям изводите, които прави на база на тях и според мен дава като единствена най-малко вероятната версия.

  Но каква версия дава той? Ще бъдете изненадани. В чест на любопитните читатели още веднъж се потрудих да попрехвърля – това е точната дума, нямам време, нито нужда да ги чета подробно, 4 от томовете на Бернал на „Черната Атина”. Ще ви ги представя накратко, преди да продължим.

  Малко известен факт за професор Бернал е, че той е стъпил до голяма степен на силата на предците си. Негов дядо по майчина линия се пада всеизвестният египтолог сър Алън Гардинър, и Бернал има чудесни познания по египетски език, предполагам, именно оттам. Това е маловажно, но да продължим с по-важното: същността.

  Нямам време и желание да хващам всички нюанси на гръкофобията. Само ще кажа, че Бернал е реалният основател на теориите за африкански произход на гърците и даже и някой да се опитва да извърта тези теории, опитите му са незначими и маловажни. Т.е. разглеждаме ядрото, сърцето на тези твърдения. А че щурите хипотези могат да се опитат да оцелеят "като попово прасе в картофена нива" – вече не ми е занимавка.

  И така, какво четем при Бернал: На практика имаме афроцентрична теория, нещото, което повечето наши „изследователи по интернет” пропускат. Лицето очевидно е приело ностратическата теория за езика – всички езици произлизат от един, и дори рови в района на Африка и често Долен и Среден Нил за произхода му. Базата на неговата теория не е това, че гърците произхождат от Нил, а едва ли не идеята, че човечеството произхожда от поречието на великата река, което твърдение той е разгледал в книгата „Black Athena, the afroasiatic roots of classical civilization" – part 3, linguistic evidence.

  Отделя няколко глави на този проблем. Оттам вече той твърди, че следващият етап на създаването родил египетския, като съществен език от древността, после последвали заемки към нещо, което той нарича „индо-хетски”(терминът не е негов, той „виси” на индийската теория за произход на хетите, лично аз съм малко резервиран). Впоследствие разглежда гръцкия език, неговата хронология и доказва заемките от предходните фамилии.

  Дори и без да познавам всички разгледани от него езици, веднага ще кажа: няма съмнение, че гръцкият език е нов и уникален само за затворен кръг специалисти, които не допускат никой да им се „бута”. Заемките са най-естественото нещо, а имаме още доста работа по старофригийския и критските писмености, преди да разберем реално откъде и как се е „пръкнал” гръцкият. Така че, без да мога да оценя стойността на доказателствата едно по едно, смея да твърдя, че насоката и идеята на автора са поне правилни.

  Не пропускайте и това обаче: той извежда и т.нар. индоевропейски корен на гръцкия и почти постоянно в теорията му има семитски доказателства за връзка на всички нива: мит, език – най-вече език, свидетелства и археология.

  На практика, макар и формулирана „с марково заглавие” – да се продава -  теорията му не е нищо повече от още едно твърдение в полза на афроазийския произход на световната цивилизация, като силно центрира Египет, но признава и влияние върху Гърция на централноазийските, че дори и семитските и индийската култури. После обаче завоалира това влияние зад египетското влияние върху тях и на практика „ги завърта в спирала”.

  Лингвистичните му доказателства са доста… странни за мен паралели - в „тежката си артилерия” – сравнение на ключови понятия - например, авторът вади като аналогии понятия, като nfr – красив на египетски, и твърди, че от него произлязло гръцкото nefroi, което означава "бъбреци”, или ms, означаващо „роден” с гръцкото Muses – музи.

  Личи си, че има богат египетски речник, но дотам. Най-вече аналогиите виждам проблематични в това, че никоя от тях няма датировка или поне надпис, от който да извлечем идея кога и къде за пръв път е употребена думата. По този начин не само, че имаме купчина, понякога твърде "кекави" аналогии, но е налице възможността думата да е преминала в гръцки късно, например от коптски, който се явява междинен език, или пък да е влязла в Гърция по време на Птолемеевия период, без да говорим за възможността просто да е заето по-старо понятие за някои термини, както ние сме направили с латинския например, или дори да имаме просто случайни съвпадения. Тази възможност изобщо не се разглежда и дори не се допуска. Авторът няма спирачки, извежда даже гръцки думи, като „стафиди” от „stp” – на египетски „избран”, обикновено комбиниран с име на божество или фараон. 

  Стига до такава степен, че дори сравнява афроазиатски корен за добитък с гръцкия за Архонт. Свързвайки етимологията на култовете, авторът пропуска десетките податки, че гръцки автохтонни култове на практика почти няма и всичко е заемка, но пък с лекота „трансформира” египетското „p3 mr” в гръцкото „пирамида”, забравяйки, че египетската дума за пирамида е друга и всъщност заключения  от този тип (ако са исторически достоверни) по-скоро говорят, че гърците изобщо не са схващали за какво иде реч в египетския и са адаптирали неправилните думи. Което означава пълна несъстоятелност на египетския им произход. На практика в книгата му за мен е по-скоро трудно да намеря взаимосвързани и силни аналогии, отколкото случайно попаднали и безсмислени такива. Без претенции за пълен прочит, за мен вторите мощно доминират. Както сами се сещате, такива сравнения и съпоставки, ако искате, има милиони. За съжаление те обаче нямат каквато и да е научна стойност.

  Иначе в общата част авторът изхожда от принципно верните идеи за взаимстване на гърците на култове от Египет, но поставя редица грешни тези, като например че „Аполон” не съществува като бог преди IV век преди Христа, че странният правопис на гърците е египетска податка и принципно верните, но доста сбъркани в принципа неща, като това, че лаконическата култура е египетска.

            

  В цялата книга, възлизаща обаче на близо 850 страници, не видях дори и едно читаво доказателство, че гърците са нубийци. Авторът сочи, за мен предимно твърде условни, езикови податки от средноегипетски официален език и култови податки от по-късно време. Нищо за Нубия. Тя остава в сферата на това, за което следва да се досещаме, докато египетската следа при гърците се насилва към грешен период. НУБИЯ Я НЯМА.

  В другата си книга, том 2, "Archeological and Documentary evidences" авторът е попрескочил езиковите паралели, отделяйки им място предимно в увода. Атаката му в първите глави на книгата е към момента, на който посветих последните три статии. Той разглежда Крит и Гърция във времевия диапазон преди 2-ро хилядолетие преди Христа. Прави подобни на моите „открития”, но повърхностни, зле подкрепени с доказателства и от типа на аналогиите на второстепенни характеристики, като подобия на фалоси, цветове и прочие. При това показва доста слаба обща култура за Гърция, ползвайки свободна и на моменти невярна терминология при определянето на културите.

  Книгата акцентира отново на аналогии, този път между божества. Като цяло идеята е добра, но има още много да се желае в реализацията – нито е достатъчно добре художествено написана, нито пък е направила добър очерк на изворите и паметниците за научно изследване. Авторът се позовава доста бедно на древни източници и леко вади думи от контекста, за да сравнява. Получава се една вярна, но зле защитена теория. Идеята в нея: гръцките божества са египетски, египетски е и гръцкият мит, учените на Гърция са учили в Египет, египетски са обичаите и прочие. За съжаление подробно описано, прескачащо същността и компенсиращо с внушения изложение.

  По друг начин седят нещата обаче с археологията. Той е „награбил” някои от артефактите, които вече ви показах, от крито-египетската връзка, и ги заявява за гръко-египетски доказателства, ако и доказателствата да са доста пресилени тогава изобщо да е имало гърци, като най-фрапиращото е, че пак същият автор впоследствие идентифицира гърците в египетските анали с племето Дану, нямащо нищо общо с Крит.

   Най-сериозният проблем обаче отново остава. В 700 страници произведение нямаме "кьорава идея" защо си говорим за Нубия, защо за черни. На практика той обвързва всичко отново с Египет… И свършва дотам. Като създава втори проблем: на база на тези аналогии той заключва едностранно, че гърците произхождат от Египет. Има сериозен проблем обаче в идентификацията на гърците през този период, в автохтонността при тях на тези култове… Това е прескочено като идея и версията за произхода остава единствена.

  В първа част на произведението си, "Fabrication of ancient Greece", която умишлено давам последна, авторът е направил едно доста сносно проучване, но отново в характерния си „недовършващ откъм доказателства” стил. Там той твърди, че гръцките знания са съвременна компилация и че древните са ползвали стари знания, включително и основно египетски, което е самата истина и древните автори един през друг потвърждават тази теория. Книгата е прекалено пространна, над 600 страници, като в един момент започва да бяга от темата в сегашно и минало време, да рови за фабрикации и прочие. Което не е непременно необходимо, за да е вярна тезата, че гръцките „учени” са прости египетски ученици.

  Съответно съм готов да определя това произведение – първото, като относително най-вярно и потвърдимо. За последната книга, която разгледах – „Martin Bernal – Response to his critics”, мога да кажа, че за мен тази книга беше загуба на време, не я дочетох и е ужасяващо скучна. Авторът в нея обръща внимание – и то какво внимание – на своите критици…

  В повечето случаи той ги поставя в неравностойно положение, приписвайки им почти само лични доводи – окачествявани на него и на теорията му. Звучи така, сякаш плеяда от учени – египтолози, ориентолози и прочие, са се редили на опашка да го ругаят и нищо по същество не са написали – включително специалисти по нилската култура, по влиянието на Египет в Средиземноморието и прочие, те са застанали с дипломите си, за да говорят общи приказки. При условие че дори повърхностен прочит от зле запознат с материята човек е достатъчен да се установят несъответствия при Бернал. Книгата повече прилича на някаква форма на „сладко отмъщение”, отколкото на научен дебат. С малки изключения на лесни за разбиране изолирани доводи, авторът не е разгледал доводи по същество за теорията си и на практика почти нищо не е цитирал, а се е „саморазправил” с огромен брой опоненти, повечето от които са плеяда учени. Впечатление прави в книгата предимно огромният брой и всестранният произход на опонентите му.

  Извод за „Атина”

   Поредицата „Черната Атина” е наукоподобна, но очевидно комерсиална литература. Бих я нарекъл „леко пожълтена наука”.  В нея личи крайна египтофилия и в крайна сметка истинската цел на автора не е да „изкара гърците негри”, а да поясни, че средиземноморската култура има египетски произход, атакувайки основния стълб на средиземноморската култура - елинизма. Една в голяма степен вярна кауза се клати от ред доста повърхностни според мен доказателства и очевиден странен расизъм или шовинизъм и то на фона на ностратизъм, т.е. на идеята на автора, че всички са едно цяло. От друга страна, е обогатена от подробно проучване и всестранна атака и силен фокус в дълбоката древност, когато силата на Египет е неоспорима. Но вместо на фактите, които ви показах – като например записите на името на Аменхотеп в Гърция, авторът се е концентрирал на приказки и митове – по един чисто симулативен начин например е „развил” недоказания поход в Азия и Тракия на Сенусерт (Сенвосре) I, като го е пратил и в Гърция. На практика авторът елиминира Тракия като фактор и дори работи с пеласгите и критяните, препращайки ги директно към гърците. Всички връзки на Египет в Източното Средиземноморие на Европа и Мала Азия той е готов да провъзгласи за доказателства на теорията си.

  Имаме богато на доказателства, но не и стабилно логически, произведение на човек с поне много добри познания в египтологията и средни до слаби в елинистическата култура. За мен това е факт, аз имам много да уча, за да доближа нивото в египтологията на този човек, но познанията му за Елада изобщо не ме впечатляват. Той е доста противоречива личност, която има дълбоки научни познания, но ги загърбва, за да стъпва на митове, които не свързва добре и на доста повърхностни езикови паралели. В крайна сметка, ако целта е била да се докаже, че гърците идват от Египет, то мога да кажа, че произведението му по-скоро е едно лошо доказателство на всеизвестния факт, че гърците взаимстват от Египет.

  Точно така, той изобщо елиминира основната теория. Идеята, че гърците са се бутали в Египет, опитвали са да стигнат до културните постижения и да си ги присвоят. Нещо, засегнато от поне десет елинистически автора като съществуващ проблем при Бернал изобщо не съществува като хипотеза. Всяко сходство „доказва” произход и нищо друго.

Ясно е, че всички „доказателства” на автора не говорят непременно за произход, а много често за характерното „крадене” – самоприписване на чужди заслуги от разни лица, забелязано като масова практика в Гърция още от Херодот. Но всичките три тома + една книга, в целия им блясък и всичките около 3000 страници общо оставят у нас един титаничен въпрос:

 ЗАЩО НУБИЯ? ЗАЩО „ЧЕРНА” АТИНА?

 Скъпи приятели, моят отговор е прост. Струва ми се, че се получава малко „промиване на мозъка” с тази теория. Очевидно авторът има предвид Черния континент, а не непременно черна раса. Фактически той загатва неколкократно Нубия, но почти няма специфични нубийски доказателства, всичко е директен Египет. Преекспонирането на „нубизма” на гърците е дело на наши, местни интернет тълкувачи, които не са разгледали авторовата теория подробно, или пък са гледали популярни филмчета от Ю-тубе. В които вторично се включват за участие панафриканисти (какъвто е и Бернал) или дори „паннубисти”).

В теорията на автора НИЩО НЕ СОЧИ НУБИЯ, ОСВЕН ЗАГЛАВИЕТО…

Доказателствата сочат културата на Египет, езикът на Египет, религията на Египет.   „Негърството” е нещо, което е оставено на читателя като подсъзнателна алюзия.

  

  Очевидно, ако „Черната Атина” представлява задълбочен научен труд, но с известно съмнителна стойност на изводите, то „изскочилата” от нея нубийска теория си е напълно несъмнено щура. Преди да обявим, че гърците идвали от Нубия и били изгонени „по времето на еди-кой си фараон”, следва да си зададем въпроса, какво всъщност знаем за Нубия и реални неща ли си говорим или празни приказки? Непосилна е задачата в половин статия да представя Нубия, все едно да представя Египет за вестник „24 часа”. Но в името на здравомислието, поне ще направя опит.

   Martin Bernal - Black Athena: Afro-Asiatic Roots of Classical Civilization

  Линкът включва и четирите тома от поредицата: