Понеделник, 01.05.2017, 06:11
Main » Articles » Статии

Утрото на Анатолия: тайната на Гьобекли Тепе - част I


© Древен Изток: авторски материал.


        

          Гьобекли Тепе- общ изглед от разкопките



           

Гьобекли Тепе. Изглед на възстановена след разкопки концентрична структура.
(Фото: Винсънт Мъси, National Geographic)


    Представата  за Плодородния Полумесец (дъгата,  образувана от долината на Нил, Палестина-Сирия и поречието на Тигър и Ефрат)  като люлка на цивилизацията е трайно утвърдена и общоприета както  в академичните среди, така и сред широката аудитория.  За масовото съзнание понятието се асоциира с блестящия разцвет на Шумер, Акад и Древен Египет, а с праисторическия град Йерихон (9400 г. пр. н.е.) са запознати малцина. В края на миналия и началото на нашия век обаче серия от открития отново изтегля рождената дата  на сложно организираните общества  още по-назад във времето и кара учените за пореден път да преправят хронологията на региона.  Фокусът на  вниманието този път не е насочен към традиционните райони  на интерес, а към Анадола на територията на днешна Турция – район асоцииран до момента най-вече с далеч по-късната Хетска империя (или Хати – XVIII-XII  в. пр. н.е.).




Гьобекли Тепе. Изглед от изток (фото Клаус Шмид, DAI).




Гeoграфско разположение на археологическия обект.


   1.  Мегалитният комплекс

   Всичко започва през октомври 1994 г., когато археологът  Клаус Шмид  (Klaus Schmidt, р. 1953 г.) е поканен да ръководи съвместен проект на филиала на Немския Археологически Институт (Deutsche Archäologische Institut, DAI) в Истанбул и музея на град Шанлъурфа по разкриването на древно поселище -  Гьобекли Тепе (Göbekli Tepe ; Хълмът с издуто коремче - височина 15 м., диаметър 300м.) в подножието на планините  Таврос, Югоизточен Анадол (Турция).  Обектът се намира в близост до селото Йоренчик (Örencik), на 12 км. североизточно от Шанлъурфа (Şanlıurfa -  предишно име Урфа,  древната Едеса), недалеч от сирийската граница. Формата на невисокия хълм, издигащ се самотно в напълно равнинна местност  е почти идеален кръг, което не остава незабелязано от археолозите още през 60-те години.  Все пак стинската му стойност им убягва – през 1963 г. американецът Питър Бенедикт (Peter Benedict) например смята,че това е византийско гробище и го описва така в доклад, излязъл през 1980.  При новия обстоен оглед обече тренираното око на Клаус Шмид безпогрешно определя както изкуствения характер на съоръжението, така и принадлежността му към дълбоката древност на каменния век.



Клаус Шмид по време на разкопки заедно с едно от своите открития.


  Още  първоначалните разкопки  привеждат екипа в изумление -  години по-късно ученият споделя:  „ Това бе като свръхнова звезда. Още в мига когато видях това за пръв път, разбрах, че имам два варианта: или да си тръгна оттук и да не разказвам нищо на никого, или през остатъка от живота си да изследвам този обект.” Избира второто и не остава разочарован.  След почти две десетилетия самоотвержена работа резултатите надминават и най-оптимистичните предвиждания- открита е най-старата цивилизация в региона на възраст най- малко 12 500 години (XI-X  хил. пр. н.е.), „един от най-важните паметници в света” (както го определя уредникът към Музея в Урфа – Хасан Карабулут).




Теренът на разкопки през пролетта на  2010 г, южен склон. На преден план концентрична структура D, на заден -структури B, C и A (фото Нико Бекер, DAI)




Възстановка на плана на светилището (с полупрозрачни кръгове са отбелязани неразкопаните структури, открити чрез геомагнитно изследване.




Аерофотография на концентрична структура С
(фото: Клаус Шмид, DAI: есента на 2008)


  В рамките на древния свещен участък (теменос) изпод земята изникват прецизно шлифовани Т- образни каменни колони, които образуват група от до 20 концентрични кръга  (съгласно геомагнитно изследване от 2003 г.) с диаметър между 10 и 30 м. Те са подобни на тези в Стоунхендж-Англия, но са по-стари от тях с близо 6000 г.  До  момента са разкопани изцяло само 4 (по-малко от 5% от общата площ на комплекса),  но дори тази частица от миналото великолепие е повече от внушителна. Прогнозата е обектът да бъде разкрит напълно след минимум 50 години – „едва сме надраскали повръхността” шегува се изследователят. Оказва се, че той се състои от три културни слоя: 
  В най- древния слой  (слой III) Т- колоните са с височина от 3 до 5 м. и тегло от 10 до 50 тона. Само  за транспортирането на един среден по размер екземпляр от близката каменоломна, намираща се на 500 м. от съоръжението са били нужни координираните усилия на минимум 500 човека.  А в  нея има недовършени образци достигащи размер от 6,9 до 9 м. височина.  Единствените оръдия, открити там са прости длета от твърд камък, подобни на образците от раннонеолитните находища Библос (Ливан), Немрик 9 (Nemrik, дн. Сев. Ирак), Хелуан (Helwan, делтата на Нил в Египет) и Тел Асуад (Tel Aswad, близо до Дамаск, Сирия).  Колоните са разполагани по краищата на кръговете, както и вътре в тях. Вероятно върху поне част от тях са поставяни напречни каменни „трегери”, два от които ( с дължина от 5 м.) също са разкрити. Съединявани са със стени, иззидани от необработени камъни, за да се оформят овални куполообразни постройки.  Подът в тях е покрит с гипс, покрай стените е имало ниски каменни скамейки. В центъра на всяка постройка са били поставяни статуи или тотемни стълбове на свещени животни (запазени са такива на лисици и глигани), в някои има и масивни каменни съдове („вани”), предназначени вероятно за очистителни обреди. 





Вътрешността на една от култовите сгради след разкопки.




Ритуален каменен съд (фото: Ирмгард Вагнер, DAI)


   Както колоните, така и  „трегерите” и тотемните стълбове са покрити с  богата, изкусно изработена каменна резба.  Абсолютно преобладават животински мотиви: лъвове, бикове, глигани, лисици, хиени, газели, диви магарета, змии, гущери, паяци, насекоми, хищни и водоплаващи птици - Шмид ги нарича на шега  „зоологическа градина на каменната ера”.  Най- многобройните изображения са на газели и змии. Следват биковете, дивите магарета, лисиците, дивите овце и глиганите. Сред птиците преобладават хищниците и хранещите се с мърша: гарвани, орли, лешояди. Интересно е, че въпреки по-малкия си брой, централно място в композициите заемат не служещите за храна, а свирепите и опасни животни – „Това е един плашещ, фантастичен свят на страховито изглеждащи зверове” допълва колегата му Йън Ходър (Ian Hodder), професор по антропология от Станфордския университет (Stanford University), който от 1993 г. ръководи разкопките в разположения наблизо в северозападна посока Чатал Хююк (7500-5700 г. пр. н.е.).  




Т-образна колона с изображение на лъв или леопард




Изображение на бик




Изображение на неидентифициран хищник




Т-образна колона с изображения на водоплаващи птици (пеликани или чапли)




Изображения на лисици върху колона 18, една от двете централни в концентрична структура D 
(фото: Нико Бекер, DAI)




Друго изображение на лисица върху същата колона (фото: Бертолд Щайнхилбер)




Глиган и птици.




Статуетка на глиган (фото: Винсънт Мъси, National Geographic)





Змии и паяци




Изображение на гущер

  Човешките изображения са рядкост. Най-атрактивни сред тях са  това на обезглавен труп в обкръжение на лешояди, пируващи с останките на мъртвеца; гола  женска фигура в анфас, изключително приличаща на т. нар. Venus accueillante (Приветстващата Венера), известна от находки в Северна Африка и стела с човешка глава на върха и животинско тяло в основата (открадната през 2010 г.). Върху Т-образните колони има и изображения на човешки ръце.




Изображение на "Венера" от Гьобекли Тепе. Слой II (фото: Дитер Йоханес, DAI)




Статуетка на мъжка фигура с еректирал пенис- символ на плодовитостта.


  Голям брой рисунки са със стилизиран символичен характер, което кара редица учени да ги тълкуват ато пиктограми и дори „протописменост”. Клаус Шмид се отнася към тези изводи предпазливо: „ Това все още не може да бъде наречено писменост, това са праисторически йероглифи или да се изразим още по-внимателно – прайероглифи”. Въпреки това тези елементи могат лесно да бъдат различени от реалистично пресъздадените образи със своите опростени, сякаш набързо нахвърлени форми – глави на бикове и овни, вълниста решетка, зигзагообразни начертания (пълзящи змии?). Ясно е, че майсторът рисувал тези знаци е бил наясно, че съплеменниците му разбират тяхното значение.




Пиктограми от Гьобекли Тепе




Каменен печат със стилизирани изображения




Пиктограмите, използвани от строителите на храмовия комплекс.


    Горният слой - втората фаза в развитието на мегалитния комплекс (слой II) - е изграден върху частично засипаните останки от първия. Състои се от този път вече четириъгълни постройки с подове от полирани варовикови плочи, но доста по-скромни и по-бедно декорирани.  Възможно е въпреки прогресивните архитектурни нововъведения да бележат тенденцията към упадък на съоръжението, завършила с неговото изоставяне. Те са и повредени в най-голяма степен – както от ерозията, така и вследствие на практикуваното в продължение на хилядолетия земеделие.
    В  края на този период  обектът е внезапно напуснат, но в никакъв случай неорганизирано, което изключва варианта това да е станало в резултат на вражеско нашествие. Постройките са засипани с  огромно количество (между 300 и 500 куб.м. ) пръст, вследствие на което се е появил и самият хълм- това е и т. нар. слой I.



Художествена възстановка на строежа на мегалитния паметник (от National Geographic)



    2.  Какво е било неговото предназначение?

  Предварителните очаквания на Клаус Шмид са по-скоро за комплекс , използван първоначално за погребения.  Колкото повече напредват разкопките обаче, толкова по-ясно и категорично става заключението му, че пред него е най-древното мащабно храмово съоръжение в света.  Големите размери и богатата украса говорят безспорно за сгради с обществена функция, за построяването на които е било привлечен огромен  брой  хора.  На място са открити и артефакти - каменни  оръдия на труда (най-вече стъргалки, също каменни чукове) и оръжия (върхове на стрели), но районът е бил обитаван постоянно от относително малка група (възможно жреците и обслужващият ги персонал).  




Върхове на стрели тип Хелуан (Helwan). 
С такива оръжия строителите на храма са убивали плячката си.


  Липсват погребения, обаче е намерено голямо количество животински кости. Специалистът по костни останки Йорис Петерс от Университета „Лудвиг Максимилиан” (Ludwig-Maximilians-Universität, Мюнхен) е систематизирал повече от 100 000 единици – цели кости или фрагменти. Преобладаващи (60%) са тези от газели, като има и от диви свине, бикове, овце и елени. Именно този набор потвърждава тезата, че обществото построило първия храм не е познавало скотовъдството и опитомените животни.
  Незначителното количество човешки кости, смесени с животинските може лесно да се обясни с неизживяните по онова време практики на човешки жертвоприношения и ритуален канибализъм. Детайлното им изследване, проведено от Юлия Грецки (Julia Gresky от филиала на DAI в Берлин) разкрива, че те са третирани по същия начин, както и животинските – начупени са за да бъде  извлечен от тях костният мозък, върху повръхността им се наблюдават и нарези, направени при отделяне на местото.
  Цялата тази съвкупност от факти свидетелства, че Гьобекли Тепе е култов център обединяващ  в религиозно и социално отношение населението на обширен регион, простиращ се на стотици километри около него. Множествата обаче са се стичали тук само няколко пъти годишно - за да честват различни празници, ловни ритуали и такива свързани с култа към предците, придружени с жертвоприношения на животни и последващото им изяждане по време на ритуални пиршества. Епизодично са били привиквани и работници за строителни или ремонтни дейности. 




Т-образна колона 43 от концентрична структура D с изображения на лешояди 
(фото: Бертхолд Щайнхилбер).




Полирана глава на лешояд от Гьобекли Тепе (фото: Винсънт Мъси, National Geographic).


  Въз основа на преобладаващите животински изображения изследователите интерпретират религията като шаманска вяра в духове и тотемизъм.  Свещените животни са три категории - обожествявани като обект на лова и прехраната (диви едо и чифтокопитни),  във връзка с култа към предците  (хранещите се с мърша птици като посредници между  земния свят и този на отвъдното, които пренасят плътта на починалите на небесата според  предположението на археоложката Даниел Стордьор (Danielle Stordeur)от  Centre National de Recherche Scientifique, Франция - вж. по-долу) или представляващи опасност (змиите- будещи суеверен ужас със способността да умъртвяват мъчително въпреки малките си размери и едрите хищници).  Възможно е многобройните изображения да са подпомагали изпадането на жреците в шаманистичен екстаз, по време на който те да са  влизали във въображаем контакт с животните-духове или да са се отъждествявали с тях.  Стелата с човешка глава и животинска долна част като че ли потвърждава такова предположение (шаманът като получовек-полуживотно). Също така една от последните находки (каменна колона с форма различна от Т-колоните; октомври 2010) демонстрира забележително сходство с глобално разпространените сред примитивните култури тотемни стълбове.




Каменният тотемен стълб, открит през есента на 2010 (фото: Нико Бекер, DAI)

  Клаус Шмид изказва и предположение, че Т-образните колони са всъщност  стилизирани изображения на антропоморфни божества ("въплъщение на мистериозни същества”; „пазители на свещеното пространство”) заради изображенията на ръце върху тях: „Аз мисля, че тук си имаме работа с най-ранните изображения на богове. Те нямат нито очи, нито уста, нито лице. Но имат ръце, длани. Това са демиурзи. Смятам, че тези, които са ги изсекли от камъка са си задавали най-глобалния въпрос: що за свят е това? Защо ние сме в него?”.




Изображения на ръце върху Т-образна колона, както и на пиктограми.

  Въпреки липсата на погребения, изображението на обезглавено човешко тяло заобиколено от лешояди подсказва, че заупокойният ритуал на строителите е бил не погебение или кремация, а оставяне тялото да бъде изядено от мършояди – животни и птици (както например предписва зороастрийската религия). Възможно е оглозганите кости впоследствие да са били оставяни в специални костници. Предварително отделената от тялото глава на покойника (изображения на такива ритуални глави са намерени в Невалъ Чори, обект безспорно свързан със светилището) по всяка вероятност е била обработвана и украсявана по специален начин, за да служи като предмет за поклонение в култа към предците. Именно този хипотетичен елемент сближава културата от Гьобекли Тепе с предшестващата я Натуфийска мезолитна култура (ок. 12 500-9 500 г. пр. н.е.), която е познавала подобни практики (находките в стоянките Хайоним, Нахал Орен, Айн-Маллах в дн. Израел и Палестина). Както тук, така и в Йерихон (Палестина) и Чатал Хююк  и няколко места в съседна Сирия (културата Тел Мурейбет/ Tell Mureybet) лешоядите са иконографски образи на които се отделя особено внимание. In situ (на място) са открити и каменни глави,  в естествен размер и без тяло или изображения на глави придружавани от хищни птици,  които находки се вписват чудесно в тази линия на разсъждения.




Ритуална човешка глава от варовик (IX хил. пр. н.е. - Гьобекли Тепе, Турция)
Фото: Винсънт Мъси, National Geographic.




Ритуална човешка глава със специфична прическа или изображение на змия 
( VIII хил. пр. н.е. - Невалъ Чори, Турция)
Фото: Винсънт Мъси, National Geographic.




Човешки черепи с посмъртни маски (VI  хил. пр. н.е. - Йерихон, Палестина)




Човешки черепи с посмъртни маски (VIII хил. пр. н.е. - Тел Асуад, Сирия)


    В комплекса не са открити изображения, намекващи за наличето на ритуали за плодородие. Открити са обаче статуетки на мъже с пенис в ерекция, които заедно с голата Венера дават достатъчно податки, че на това общество не е бил чужд пиететът към плодовитостта. Интерпретациите обаче на две Т-образни колони в центъра като мъжки и женски символи е по-скоро спекулация.
   При всички случаи обаче  религиозните идеи  на строителите на Гьобекли Тепе  и производните от тях обреди  са  подчертано агресивни, мрачни и обвързани със смъртта. Както обобщава турският изследовател Бурчин Ердоджу (Burçin Erdoğu) от Тракийския университет (Trakya Üniversitesi, Одрин):  „Насилието и символичното убийство са били доминиращи представи в изкуството”. Друга тяхна отличителна черта е публичността: култът е бил подчертано обществена проява и вероятно домашните олтари и богослужения не са били познати. Самият Клаус Шмид отива дори още по-далече, като нарича композициите „зловещ сценарий, напомнящ по нещо Ада на Данте”.
  Цялото това изобилие от образи, форми, форми, ритуали и символически асоциации с право е определено от френския археолог проф. Жак Кувен (Jacques Cauvin; 1930-2001) като „революция на символите” ("révolution  des symboles”). Изненадата, която поднася този археологически обект обаче е, че този аспект на  „неолитната революция” не следва нейния стопански аспект (производството на храни), а го изпреварва във времето. 

  Следствие от религиозните функции на Гьобекли Тепе може би е и изоставянето му.  Предполага се, че причината би могла да е радикална промяна във вярванията на населението, което се отрича от  дотогавашните си представи и надежди,  като демонстративно „погребва”  свързания с тях  храмов комплекс , изоставяйки го затрупан. Причина за това би могло да бъде обективно трагично събитие като природен катаклизъм, епидемия или глад (които в очите на поклонниците да са изглеждали като знак, че божествата са оттеглили благоволението си от това място), претълкуване на религиозни положения от самите жреци или от реформатори , планирана миграция (например вследствие изтощаване на местните ресурси поради свръхексплоатация – каквото е едно от предположенията на Шмид), или пък просто обществено недоволство от бремето на тежката работа по изработката и поддържането на паметниците. При всички случаи затрупването е изразителен символичен акт, демонстрация на решимост за скъсване със старите традиции и поемане по нов път - към освобождаване от господствалите хилядолетия порядки, йерархия и авторитети.


    3.  Кога се е случило всичко това?


  Култовият център  възниква още в края на мезолита (11 000 - 10 000 г. пр. н.е.). Най-впечатляващата част от историята на комплекса  - слой III е разположен в епохата на т. нар. Докерамичен неолит, фаза А (Pre-Pottery Neolithic A, PPNA: 9500-8500 г. пр. н.е.) и разцветът му се датира малко преди 9000 г. пр. н.е. Етапът на упадък – слой II е около 8000 г. пр. н.е. (Докерамичен неолит, фаза B; Pre-Pottery Neolithic B , PPN B) , а между началото и средата на VIII хилядолетие (7900-7400 г.пр. н.е.) Гьобекли Тепе е затрупан и изоставен.

   Радиовъглеродното датиране  на органични находки е обобщено в следната таблица:

Лаб.  №

Абс. възраст в години

Калибрирана датировка          (г. пр. н.е.)

Археологически контекст

Ua-19561

8430 ± 80

7560–7370

Структура C

Ua-19562

8960 ± 85

8280–7970

Структура B

Hd-20025

9452 ± 73

9110–8620

Слой  III

Hd-20036

9559 ± 53

9130–8800

Слой  III

 

Легенда:

Hd – лабораторни образци от  долните нива на обекта, отразяващи най-активния етап на обитаване.

Ua – образци, взети от горните нива на почвения слой, които служат за датиране на момента след който обектът не би могъл да бъде обитаван (terminus ante quem).


    4.  Кои са били строителите?

  Хората, изградили първия в света монументален храмов комплекс са били общество на ловци и събирачи. Не са култивирали растения и не са отглеждали домашни животни. Затова и интересът към дивия животински свят в техния свят е бил така голям и той е изобразяван  с толкова страст и умение.  Въпреки това си струва да се отбележи, че съгласно най-новите генетични и археологически изследвания (проведени от Института по хибридизация на растенията „Макс Планк”/  Max-Planck-Institut für Pflanzenzüchtungsforschung в Кьолн през 2006) едно от първите важни растения доместикати - пшеницата еднозърнест лимец (Triticum monococcum L.) е била култивирана от своя див предшественик,  дивата пшеница (Тriticum boeoticum Boiss.) по същото време и в същия район – около планината Караджадаг (Karacadağ) само на 32 км. от Гьобекли Тепе.  Според Клаус Шмид изображенията на диви магарета и газели може да са имали и апотропна функция – магически опит за прогонване на тези животни от площите с житни растения (диворастящи или култивирани). Така че ако не този народ, то неговите преки потомци със сигурност са изиграли важна роля в процеса. Още повече, че  принадлежащите към същата общност техни съвременници и съседи от Тел Абу Хурейра (Tell Abu Hureyra ; Абу Хурейра 2 : 9400–7000 г. пр. н.е.) в Сирия вече да отглеждат ръж (вж. разкопките на Андрю Мур (Andrew Moore ) от  Oxford University през 1972-1973). „ Те са имали диви овце, диви зърнени култури и хората, които да го направят” обобщава Шмид. Керамиката също не е била позната, макар далеч на изток – в Япония (културата джомон) и Китай вече са били налице първите успешни опити. 

Животните върху които е била изградена ловната икономика на Гьобекли Тепе:




Дивото говедо (Bos primigenius).




Дивата газела (Gazella gazella)




Дивото магаре (Equus asinus).




Дива пшеница (еднозърнест лимец, айнкорн) в подножието на Караджадаг, Турция.


  Строителите също така не са живеели и в големи постоянни селища . Клаус Шмид сполучливо формулира положението в почти афористичен стил с фразата „Първо идва храмът, а след това градът”( Zuerst kam der Tempel, dann die Stadt). Той дори определя феномена като „свидетелство за последния полет на една  полуномадска цивилизация, която скоро е била изтласкана от земеделците”. Той има  даже и една неособено правдоподобна теория, според която съоръжението е било изградено на важен пункт по сезонния миграционен маршрут на стадата от газели, представляващи основен източник на храна за обитателите на региона, като те са отсядали там само два пъти в годината. Едно обаче е сигурно- това общество е било достатъчно сложно, за да съумее да организира големи групи работници, да осигури тяхното изхранване по време на строителните работи, да поддържа клас високо специализирани занаятчии с отлични умения в обработката на камък, които да създадат впечатляващите резби. Това предполага вече обособена прослойка от администратори – жреци и вождове, които да организират процеса и да го доведат до успешен край със силата на своя авторитет – тоест налице е била вече ярко изразена социална стратификация с отчетлива йерархия. 




Статуята от Балъклъгьол в музея на Шанлъурфа (фото: Ирмгард Вагнер, DAI)




Статуетка на мъж с брада от Гьобекли Тепе - възможно високопоставен жрец или вожд.
Възможно е из изображението да е фалически символ.
(Фото: Винсънт Мъси, National Geographic).

  В намиращия се съвсем наблизо Балъклъгьол (Balıklıgöl) е намерена почти двуметрова статуя от същата култура. Тя представлява човешка фигура, скръстила ръце пред себе си в подобен на молитвен жест. Вероятно изобразява някой първенец  или жрец на култа. Възможно е при строежа да е използван и робски труд, от което следва и наличието на военна каста, извършваща набезите в чужди територии и гарантираща защитата на собствените. Всичко това кара Йън Ходър да признае: "По-рано се смяташе, че издигането на такива монументални обекти е по силите само на сложни,  йерархически устроени цивилизации, които са възникнали едва след появата на земеделието. Гьобекли Тепе преобръща всички наши представи. Намерените там обекти са изкусно обработени,  те са сложни за изработка и са създадени преди да се е появило земеделието. Дори само това превръща този комплекс в една от най-важните археологически находки за дълго време напред.".




Разпространение на Натуфийската мезолитна култура




Декориран натуфийски череп от Ел Вад (El Wad), Палестина.
Последващите култури от Сирия и Анатолия запазват тази традиция.




Реконструкция на натуфийско жилище.
Кръглата архитектура копира древния модел на преносими жилища.


  Тази  ранна цивилизация се развива от предшестващата я  Натуфийска мезолитна култура (съществувала в Палестина, Сирия, Северна Месопотамия и Южна Анатолия ок. 12 500-9 500 г. пр. н.е.) и е родствено свързана с друга, която по същото време изгражда първия укрепен със стена голям град в света - Йерихон (ок. 9400 г. пр. н.е., с население повече от 1000 души). Населението най-вероятно е говорело на праезик от оформящото се тогава афразийско (остаряло наименование: семито-хамитско) макросемейство. Следователно са били потомци на емигранти от Северна Африка, напуснали тогавашните савани на днешната пустиня Сахара за да основат процъфтяващи поселища в Леванта. Съществува и хипотетичната, макар малко вероятна и недоказуема,  възможност тази етническа група да е била далечен предшественик на шумерската. Шумерите се спускат в низините на Месопотамия от планинска страна на север, носейки със себе си една вече оформена култура и специфичен език –изолат. Съгласно техните вярвания социалната организация, земеделието и скотовъдството са дадени на хората на свещената планина Дул-Кур (акад. Дул-Куг) от боговете Анунаки (все още безименни и неперсонализирани като стилизираните божества от Гьобекли Тепе). 




   Ножове и остриета на копия от Айн Абу Нухайла (Ayn Abu Nukhaylah), Йордания.

Category: Статии | Added by: Admin (02.02.2012)
Views: 3632 | Comments: 3 | Tags: ловци-събирачи, Натуфийска култура, декорирани черепи, тотемизъм, мегалитна архитектура, анатолия, първият храм, Гьобекли Тепе, докерамичен неолит | Rating: 5.0/1
Total comments: 3
1  
Това с черепите звучи много интересно,дай повече информация аако имаш.хареса ми и съдът за пречистване,но изобщо не прилича на египетския,за който всъщност не сме сигурни за пречистване ли служи или за нещо друго например приношения, а тук не видях за жертвопринушения.

2  
Без съмнение предназначението на култовия център в Гьобекли тепе е свързано с календара, по точно слънчевия календар на обитателите  в тази епоха. Основание: Култовия център е на южен склон даващ възможност за свободно наблюдение на слънчевите изгреви и залези.Т образните колони са ветрилообразно  разположени около централната колона ,която е на север.Аерофотографията  дава яснота за маркерните стълбове при зимното слънцестоене, както и това при пролетно равноденствие.Всички тези сезони от годината са били важни и тогава и е трябвало да бъдат отразени. Интересна е прическата"Чумбас" показана на ритуалната човешка глава от VІІІ хилядолетие преди новата ера, характерна за тракийските племена, както и символите върху каменния печат със стилизирани изображения на змия и символи идентични с тези на глаголицата.Човешките черепи с маски също насочват към тракийската култура-златните маски на видни тракийци.

0
3  
Извинявам се, но нали не търсим траки и прабългари под всеки камък и на всяка баирчина?

9 хил. пр. н.е. в Анатолия с положителност не е имало индоевропейци, а и със сигурност траките не са се били обособили от протоиндоевропейската племенна маса. Златни маски са носели не само траките и да се придава излишно значение на подобен детайл извън културно-историческия контекст е спекулация.

Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]