| egypt | Date: Петък, 19.08.2011, 14:21 | Message # 1 |
 *
Group: Приятели
Messages: 4
Status: Офлайн
| Думата закон на китайски звучи "фалю", от "фа" – метод и "лю" - стандарт, т.е законът е стандарт за поведение в обществото, характеризира се с непрекъснатост и насоченост към опазване интересите на управляващата класа В най-древни времена, когато е нямало писани закони, начинът на живот и поведение в обществото се определяли спрямо обичая. Методите за даване на присъда при престъпления били много прости – изслушвали и тълкували думите на обвиняемият, въз основа на тях и на изражението му определяли вината.
За първи път в Китай се появяват писмени закони през династия Западна Джоу (11 век пр.н.е. -771 г.пр.н.е.), като се разделят на две основни групи – "за ритуалите" и "за наказанията". Целта на " за ритуалите" е предотвратяване на извършване на престъпление, а " за наказанията" имат роля за наказване на престъпниците и за предупреждение на останалите. Още от тогава се вижда тенденцията за създаване на закони в угода на властимащите, защото ритуалите са предназначени изцяло за управляващата класа, а наказанията – за "простите" люде. През династия Джоу се затвърдява практиката за предаване на владетелските титли или старейшинството от баща на син. Още от там тръгва силната позиция на бъдещата конфуцианска етика на синовна почтителност. Повече от 2000 години е царяла неравнопоставеност на хората при определяне на тежестта на наказанието . Така е в сборниците със закони на династия Уей (220-265 г.) и династия Тан (618-907 г.), където се определят 8 категории хора, чието наказание може да бъде олекотено или премахнато: роднини или близки приятели на императора, мъдреци и добродетелни хора, таланти, хора със заслуги в работата си, благородници, примерни чиновници, наследници на императорите от други династии. Престъпниците, които влизат в тези 8 категории, с изключение на тези, които са извършили някое от "Десетте непростими престъпления", трябва да се обърнат към императора и да му съобщят за провинението си и за обществения си статут. Съответни чиновници се занимават с разглеждането на тези молби, като взимат решение за подходящото наказание и го предлагат на императора за одобрение. Разбира се, подобна снизходителност не е безусловна. За да бъде разрешено намаляване на наказанието, трябва да се провери, дали провинението не е нарушило интересите на върховната власт.
Десетте непростими престъпления
■въставане
■заговор срещу властника
■предателство
■отцеубийство
■нечовешки обиди (като убийство или осакатяване)
■светотатство
■синовна непочтителност
■липса на хармоничност
■неподчинение
■изневяра.
За периода на развитието на законите във феодален Китай е характерен определен морален подтекст, според който подсъдимият трябва да си разкае и осмисли деянията си. Според традиционния кодекс, човек не може да бъде признат за виновен, докато той сам не си признае. Това довежда в много случаи до прекалено използване на мъчения до получаване на нужното признание. Всички углавни престъпления се докладват на императора и само той може да определи смъртното наказание. Макар и да липсва граждански закон, това не значи, че е нямало граждански дела, за целта на база съществуващите закони и обичаи се е определяло нарушението и се налагало наказанието. Традиционните закони в феодален Китай се делят на официални и неофициални. Официалните излизат от императорската власт, като се разделят на две основни части – наказателно и административно право. Неофициалните са според установените по места практики сред народа и професионални гилдии. Но за този вид закони не се използва думата "фалю". Тези закони се отнасят главно до договори и имущество, вкл. задлъжняване и лихварство, търговия със земя, отдаване и взимане под аренда на имущество, продажба на стоки и др.
В Китай до края на 18 век не съществува отделна професия адвокат или съдия, нито е имало специални учебни заведения по право. Повечето чиновници, които се занимават с проучване на случаи и издаване на присъди, преминават през кратък период на обучение в законовата система на империята. Хората, занимаващи се с правораздаване са назначени заедно с другите на основата на резултатите от изпитите за държавни чиновници, които се полагат върху знания на конфуцианския канон. Така, повечето китайски съдии по това време се самоподготвят и се учат от практиката си. Законът определя също, че ако някой съветва или помага на обвиняем да се защитава в съда, подлежи на изгнание. Няма и съдебни заседатели и решението се взима от председателстващия съда, като при по-особени случаи, това е самия император.
Почти през целия път на древната китайска цивилизация основните наказания са: Смърт, доживотно заточение, каторга, биене със сопи и биене с пръчки. Тези престъпления се запазват в този вид до последната династия Цин.
Материалът е взет от :
http://ancientworld.wikia.com/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9
|
| |
| |
