Епохата на хиксосите (Втори преходен период: ок. 1650-1550 г. пр. н.е.) се характеризира с драстични промени в древноегипетската цивилизация. Освен подчинението на чуждестранни завоеватели от Леванта и технологичните нововъведения като коне и колесници, се трансформира и самият египетски мироглед. Разчупена е блестящата изолация, поддържаща мита за самодостатъчната страна-център на света и обкръжена от презрени варвари. Египет е принуден да излезе на международната сцена и да насочи интереса си към чуждите земи.
Един от множеството фактори за разрушаване на старата концепция е нарастналият многократно обем на международната търговия. Като пришълци от Ханаан хиксосите запазват връзките със сродните им народи от Палестина и Сирия и насърчават активния търговски обмен с тях, като много вероятно самите територии в Леванта са част от тяхната империя. 
Доказателство за тези връзки са големите количества левантинска керамика, намерени в столицата на хиксосите - Тел ед' Даба'а в Делтата.
Тези образци са предмет на настоящата монография, като са изследвани чрез неутронно-активационен анализ за химичен състав. Този метод позволява да се открие къде в Близкия Изток са изработени керамичните съдове и съответно докъде се е простирала търговската мрежа на хиксосите.

Patrick E. McGovern - The Foreign Relations of the “Hyksos”. A neutron activation study of Middle Bronze Age pottery from the Eastern Mediterranean, Oxford, BAR Publishing, 2020 [BAR International Series 888 - reprint 2000]