Усеркаф (първата половина на XXV в. пр. н.е.) е първият фараон от V династия на Старото царство. Неговото възкачване на престола е резултатът от конфликт между последния фараон от IV династия - Шепсескаф и могъщото жречество на Ра от Мемфис, завършила с победа на жреците. Усеркаф легитимира промяната на върха с легенда, че е син на слънчевото божество и смъртна жена, като този наратив се запазва в историята. Лоялността си към възкачилите го властови кръгове той демонстрира построявайки пищен храм на Ра в Абусир. За да подчертае дистанцирането си от предходната династия, той построява пирамидата си и заупокойния храм към нея не в Гиза, а в Сакара. Днес и двете постройки тънат в руини, макар да са били в добро състояние повече от 1000 години до епохата на Рамесидите, когато по инициатива на тогавашните фараони са реставрирани, а на духа "ка" на Усеркаф продължават да се принасят жертвоприношения. Комплексът окончателно запустява около епохата на персийското владичество (VI в. пр. н.е.), като преди това е използван за гробище. Пирамидата е открита в края на 30-те години на XIX в. от английския авантюрист Джон Ший Перинг, а основното проучване е дело на французина Жан Филип Лауер между 1948 и 1955.

Sjef Willockx - The Pyramid Complex of Userkaf, Goes (Zeeland, NL), self editor, 2005 -- на английски език, от Google Docs,формат PDF, файлът не е архивиран. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.