През V в. пр. н.е. на южната граница на Египет, на о. Елефантина (др. ег. Йеб) съществува многобройна еврейска общност, разположена там от персийските владетели на страната за да защитава граничния район с лоялност към империята на Ахеменидите, каквато те не очакват от местното население. Тези евреи са почитали своя племенен бог Яхве (на местен диалект Яху) и поддържат пряка връзка с неговия храм в Йерусалим. Въпреки това обаче, те нямат проблем да построят и свой собствен храм, където освен него почитат и други божества като Анат-Яху: съпругата на Яхве, Херембетел и Ашембетел. Освен това в храма има статуи на божествата, вкл. Яхве - нещо, което по-късният юдаизъм, очевидно оформен едва през последващата епоха на елинизма. Особено показателно е, че това не води нито до анатеми, нито дори до порицания от страна на йерусалимското жречество, което поддържа с тази общност в диаспората най-сърдечни отношения.
Общината на евреите живее в относителен мир със своите съседи египтяни, макар и този мир да е поддържан от авторитета на персийските окупатори. Двете групи се женят помежду си, общуват в гражданската и административната сфера, търгуват, дори понякога признават взаимно божествата си. Въпреки това тази идилия е крехка и уязвима: съвсем нормално египтяните считат еврейските мигранти за част от омразната власт на поробителите. Друга очевидна причина за вражда  е и фактът, че те принасят в храма на Яху в жертва животни, особено овни. Кървавите жертвоприношения са отречени в Египет още в първите столетия от неговата обединена държавност, две хилядолетия и половина преди описваните събития. Персийските последователи на зороастризма също гледат с отвращение на тези практики. Доколкото богът-покровител на Елефантина е Хнум, представян като овен, ясно е, че жреците му са дълбоко оскърбени от тези светотатствени обреди. При първа възможност те насъскват своите последователи срещу евреите и те разрушават храма на еврейския бог. Следват опити за възстановяването му с помощта на йерусалимския първожрец и персийския управител на Юдея. Въпреки това дните на общността са преброени - Египет е разтърсен от мощно въстание, персийските нашественици са прогонени и монархията на фараоните е възстановена от Аменирдису (Амиртей). Това е и краят на еврейската община в Елефантина, за който не се знае почти нищо, освен, че жилищата в обитавания от нея квартал са превърнати в конюшни.
На този опит за мултиетническо съжителство е посветена настоящата монография, най-актуална към момента по темата.

Bob Becking - Identity in Persian Egypt : the fate of the Yehudite community of Elephantine, University Park (PA), Eisenbrauns - The Pennsylvania State University Press, 2020