Един от най-шокиращите и екзотични аспекти на древноегипетското общество в очите на чужденците е не само допусканият, но дори сакрализиран инцест - браковете между братя и сестри или близки роднини. Известен още от класическите източници, той е преоткрит с постепенното разчитане и публикуване на самите първоизточници - древноегипетските писмени паметници.
Каква е причината за неговото узаконяване? Защо той е разглеждан като възсъздаване на отношенията между самите древноегипетски богове? Колко широко е било разпространението му в обществото и какви са били ефектите от него?
Настоящата монография на датския египтолог Паул Йон Франдсен е основана не само на всички налични доказателства за феномена, но и на сравнението му с наличието на подобен прецедент в Древна Персия. Изводът на автора е еднозначен - инцестът е бил не само изключение достъпно единствено за царската фамилия, но повсеместно разпространена, макар и не валидна за по-голямата част от населението практика. Забраната за него не е била нито толкова стриктна, нито така строго спазвана както в по-късните общества.

Paul John Frandsen - Incestuous and Close-Kin Marriage in Ancient Egypt and Persia: An Examination of the Evidence, Copenhagen, Museum Tusculanum Press, 2009 [Carsten Niebuhr Institute Publications 34]