Новоегипетският език, говорен по време на Новото царство е етап от развитието на древноегипетския, който се отличава от предхождащия го класически средноегипетски език по ред съществени характеристики, от които най-важен е преходът от синтетичен (падежен) към аналитичен (безпадежен) език. "Новоегипетска граматика" на Адолф Ерман е първият опит за обобщаване на тези промени, актуален и до днес.

Adolf Erman - Neuaegyptische grammatik, Leipzig, Wilhelm Engelmann, 1880