Мероитският (или кушитски) език е езикът на древна Нубия (Куш): първото царство на Черна Африка, възприело и развило на местна почва древноегипетската цивилизация. Тази държава исторически обхваща периода между XXVI в. пр. н.е. и IV в. от н.е., разгръщайки политически образувания със столици съответно Керма, Напата и Мерое.
Първите следи от този език са фиксирани писмено ок. XX в. пр. н.е., като доскоро той е считан за непреводим. Работата през последните десетилетия води до дешифровка на мероитското курсивно писмо и мероитските йероглифи, както и до поне частично разчитане на мероитските писмени паметници. Все още е актуален големият спор за езиковата принадлежност на мероитския. Авторите защитават тезата, че той принадлежи към Нило-Сахарското езиково семейство, но не по-малко ерудирани техни опоненти са на мнение, че  мястото му е в сред афразийските (хамито-семитските) езици.
Настоящият труд е един от малкото специализирани такива, посветени изцяло на системния анализ на мероитските език и писменост. Към очерка за възникването и историческото развитие на мероитското писмо са прибавени детайлни описания на мероитските фонология и граматика, поставени в сравнителния контекст на нило-сахарските езици.

Claude Rilly, Alex de Voogt - The Meroitic Language and Writing System, Cambridge - New York, Cambridge University Press, 2012