Старонубийският, по-правилно наричан среднонубийски или старонобински е език от Нило-Сахарската група. Говори се от номадите ноба, които през III в. в съюз с римската администрация на Египет изместват от поречието на Нил в Судан разбойническите племена на блемиите. След краха на царството Мерое (през IV в.) ноба основават своите държави Нобадия, Макурия и Алодия. От тях в края на VI- началото на VII в. Макурия поглъща Нобадия и заедно с Алодия си поделя региона. В тях господстваща религия е монофизитското християнство от коптски тип, официален език е старонубийският, а той се записва с вариант на коптската азбука. Оцеляват до XVI век, когато Макурия е покорена от османците, а Алодия от султаната Фундж. 
Старонубийският е родствен на съвременните говорени в района Нило-Сахарски езици нобиин, донголави и кензи. Настоящата монография разглежда неговата граматика в нейните различни аспекти: синтаксис, морфология и фонология. Полезна е за изясняване контекста на древните нубийски езици от предшестващата епоха на царствата Керма, Напата и Мерое.

Vincent W. J. van Gerven Oei - A Reference Grammar of Old Nubian, Leuven - Paris - Bristol (CT), Peeters Publishers, 2021 [Orientalia Lovaniensia Analecta 299]