Още от създаването на древноегипетската държава нейната икономика се основава на три основни принципа, които макар и доста свободно биха могли да я определят като форма на теократичен социализъм:
- На първо място това е божественият статус на фараона, който обуславя правото му на собственост не само над цялата територия на страната, но и над нейното население. По същество всички земеделци в Египет не са нищо повече от назначени арендатори на своя владетел.
- На второ място това е насърчаваната и разпространявана системно от държавата грамотност. Уменията да се пише, чете и смята са абсолютно задължителни за чиновническия апарат, за да може той да осчетоводява продукцията и да изчислява изземваните данъци в натура.
- На трето място безспорно това е характерната за социалната икономика активна роля на държавата не само в изземването на определени количества продукция, но и нейното системно преразпределяне между поданиците. Всъщност една от автентичните функции на държавните зърнени складове е не само да осигуряват издръжката на държавния апарат и царския двор, но и да подпомагат населението в години на неурожай и природни бедствия, когато то е заплашено от масов глад.
В течение на хилядолетията се наблюдава постъпателно смекчаване на тези принципи в полза на частната собственост и гражданския стокооборот, като в основата на този процес е отново масовата грамотност. Друг фактор, който го обуславя и засилва е нарастващата роля на среброто като универсална мярка за стойност, еквивалентна и изпълняваща функциите на пари в обръщение.

Brian Muhs - The Ancient Egyptian Economy, 3000-30 BCE, Cambridge - New York, Cambridge University Press, 2016