За мнозина египтолози обвързването на края на блестящото Старо царство в Древен Египет ок. XXII в. пр. н.е. с драстични промени в климата, водещи до неурожаи, глад и социални сътресения е едно прекалено опростенческо обяснение. Въпреки това обаче както археологическите находки, така и палеоекологичният анализ със средствата на модерната климатична наука потвърждават, че подобен процес на климатични промени наистина е имало. Както изображенията в гробниците, така и реконструкцията на колебанията в нивото на Нил през онази епоха показват, че е било налице системно засушаване, съпроводено с несъответстващи на сезона дъждове. Подобно съчетание закономерно е водело до неурожаи, отслабване на вярата във фараона като божествен посредник между хората и света на боговете и оттам до бунтове, засилване ролята на местните владетели на номите и до политически разпад на държавността.

John W. Burn - A River In ‘Drought'? Environment and cultural ramifications of Old Kingdom climate change, Oxford, BAR Publishing, 2021 [BAR International Series 3036]