Един от най-сериозните проблеми, съществували в представите на древните египтяни относно задгробния живот е кой ще извършва обичайните за отвъдното, както и за реалното съществуване необходими трудови дейности вместо непривикналите към тях фараони, аристократи и висши чиновници. В тъмните векове на преддинастичния и раннодинастичен период той е разрешаван прямо и брутално - необходимите слуги са били убивани, за да бъдат на разположение на владетеля във вечността.
Впоследствие обаче по ред причини, както практически така и морални, тази жестока практика е била изоставена и на сцената излизат красивите погребални статуетки на слуги (шабти, ушебти), които символично представляват работната сила, която вследствие на магическите обреди извършвани от жреците се очаква да се грижи за нуждите на погребания.
Ушебтите се появяват за пръв път през епохата на Средното царство,  достигат своето най-голямо разпространение през Новото царство, Третия преходен период и Късното царство, за да излязат постепенно от употреба при династията на Птолемеите.

Jacques François Aubert, Liliane Aubert - Statuettes égyptiennes: chaouabtis, ouchebtis, Paris, Adrien Maisonneuve, 1974 [Librairie d'Amérique et d'Orient]