Басните и приказките за животни са неизменна част от литературното наследство на всички народи и цивилизации. В Древен Египет този жанр сякаш поне на пръв поглед липсва, което за общество с толкова голямо благоговение към животните е най-малкото необичайно. 
Пелената над този феномен сякаш започва да се разсейва от рисунките и графитите, открити в Деир ел Медина (работническото селище, обслужващо царския некропол в Тива през епохата на Новото царство). Там пред изненаданите археолози се разкрива изобилие от сцени, наситени с богато съдържание и неподражаемо чувство за хумор. Макар и не в писмен вид, а чрез изображения те разказват пред нас любопитни и забавни истории, наситени с мъдрост и поука за катерещи се по дървета хипопотами или играещи на "сенет" (вид древноегипетска игра с пулове, подобна на табла) котка и мишка. Благодарение на тези образи привидната празнина в египетската литература е успешно запълнена и до египтолозите достига един почти неизвестен дотогава клон от народната образна словесност в тази древна висока цивилизация.

Jennifer Miyuki Babcock - Ancient Egyptian Animal Fables. Tree Climbing Hippos and Ennobled Mice, Leiden - Boston, Brill, 2022 [Culture and History of the Ancient Near East 128]