Сряда, 26.06.2019, 05:41
Main » Ad Board » ДРЕВЕН ЕГИПЕТ И АФРИКА » Комплексни изследвания

Martin Bernal - Black Athena
26.02.2012, 11:30
 
 
                  
 

   Поредица от книги, която разчупва утвърдените представи с твърдения колкото остроумни, толкова и спорни. Огромната ерудиция, способността за дълбоки обобщения и несъмнената научна методология на Мартин Бернал, професор от Университета Корнел (Итака, Ню Йорк) в областта на близкоизточните изследвания са съчетани с провокативност, радикализъм на моменти дори ексцентричност и афроцентристки уклон. На защитата на своята теория Бернал посвещава тридесет години напрегнати изследвания и нейно най-кратко резюме може да бъде крилатата латинска сентенция Ex oriente  lux (Светлината идва от изток). С мащаб достоен за своя дядо- известния египтолог сър Алън Гардинър (1879-1963) той разкрива чрез поредица паралели корените на гръцката цивилизация като дъщерна на далечпо-древните култури на Египет и Финикия. Според него повечето от постиженията, които сме свикнали да свързваме по традиция с Елада, са пренесени на чужда почва заемки от култури, за които провинциални варвари са именно елините.
  На мястото на конструирания през XIX в. и господстващ до днес т. нар. от автора Арийски модел (Aryan model) той предлага алтернативен - Древен модел (Ancient model), съгласно който местният цивилизационен процес е катализиран от активни системни контакти с  културните центрове на Африка и Палестина. Вдъхновен е от разказите в античната митология за пристигането на Данаидите в Аргос от Египет, на основателя на Тива Кадъм от Тир (Финикия), множеството паралелни епизоди (например борбата на Кадъм и Баал с дракон, въплъщението на божеството (Баал или Зевс в бик), общите персонажи в пантеона (Нейт-Атина,  Сет-Посейдон, Нефтида-Ериниите, Хепри-Аполон, Анубис-Хермес, Хеба-Хебат), свидетелствата на Есхил (Молителките: 470-463 г. пр.н.е.) и Херодот (История: 450-420 г. пр. н.е.) той полемизира с по-късните националистически претенции на Тукидид (460-395 г. пр. н.е.) и Плутарх (46-120), че гърците са извървели сами своя път без да се учат от "варварите". Допълнителни аргументи Бернал черпи и от езикови паралели, които квалифицират класическия гръцки език не само като част от индоевропейското езиково семейство, но и като обогатен с изобилни заемки от древноегипетския и финикийския, за да се превърне в своеобразна lingua franca на Средиземноморския басейн. Не е подминато и копирането на гръцката азбука от финикийската като инструмент на културната експанзия. Гръбнакът на изследването е студията върху формирането, развитието и противопоставнето на образите на Египет, Финикия и Елада в европейските донаучни и научни представи през вековете. Тезите са подкрепени с множество позовавания на археологически паметници и писмени свидетелства от Елада и Близкия Изток.
  Дори и множество от изводите на автора да са пресилени, систематичната обосновка помага да бъде осъзнат образът на Древен Египет не като култура, наложила си "блестяща изолация" в долината на Нил, а като мощен цивилизационен център на културна експанзия, доминирал Източното Средиземноморие в продължение на хилядолетия, а несъмнена негова заслуга е очертаването на общото развитие на региона не във вид на изолирани огнища със спорадични контакти, а като единен процес на взаимно обвързани елементи. Важен е и фактът, че позицията на учения не принизява нито европейсата цивилизация, нито нейните достижения. Резултатът от неговите проучвания единствено я представя в адекватен контекст и дава правилна оценка на нейните автентични място и значение- както обобщава самият Бернал: "Западът възприема древната близкоизточна култура, за да следва свое собствено развитие".
 
 
Отделните томове на проучването са посветени както следва: 
 
 I. Черната Атина. Афроазиатските корени на класическата цивилизация. Фабрикуването на Древна Гърция 1785-1985:
 
 - Каква е принадлежността на Гърция- към Европа или към Леванта? Египетските и западносемитски компоненти на гръцката цивилизация.
- Да разгадаеш загадката на Сфинкса и други изследвания върху египетско-гръцката митология.
- Древният модел в Античността (пеласги, йонийци, колонизации; колонизциите в гръцката митология; Херодот; Тукидид; Исократ и Платон; Аристотел; теории за колонизацията през елинистическия период; атаките на Плутарх към Херодот; триумфът на египетската религия: Александър, син на Амон).
-  Египетската мъдрост и гръцкото посредничество от тъмните векове до Ренесанса (убийството на Ипатия; колапсът на египетската езическа религия; християнство, звезди и риби; реликтите от египетсата религия: херметизъм, неоплатонизъм, гностицизъм; херметизмът- гръцки, ирански, халдейски или египетски?; неоплатонизмът в  юдаизма, християнството и исляма, във Византия, Западна Европа и през Ренесанса; Коперник и херметизмът; Египет и херметизмът през XVI в.
- Триумфът на Египет през XVII и XVIII в: розенкройцерството- Египет в протестантските страни; Англия, Египет и франкмасоните; Франция, Египет и прогресът; Митологията като алегория на египетската наука; експедициите в Египет.
- Враждебността към Египет през XVIII в. : християнската реакция, тристранни отношения между християнството, Гърция и Египет, съюзът между Гърция и християнството; "прогресът" срещу Египет: Европа като "прогресивен" континент, расизмът, романтизмът, Осиан и Омир; романтичният елинизъм, Винкелман и неоелинизмът в Германия; Гьотингенската школа.
- Романтиците-лингвисти- възходът на Индия и залезът на Египет (1740-1870): раждането на индоевропеистиката; любовната афера със санскрита; романтичната лингвистика на Шлегел; ориенталският ренесанс; расизмът в първите години на XIX в.- какъв е бил цветът на древните египтяни?; националистическият ренесанс на модерен Египет; Дупиус, Йомар и Шамполион; египетски монотеизъм или египетски политеизъм?; популярни схващания за Древен Египет през XIX и XX в.; Елиът-Смит и дифузионизмът; Йомар и мистерията на пирамидите.
-  Елиноманията- крахът на Древния модел (1790-1830): Фридрих Аугуст Волф и Вилхелм фон Хумболт; образователните реформи на Хумболт; филелините; "мръсните" гърци и дорийците; междинни фигури (Хегел и Маркс, Херен, Бартолд Нибур); Пети-Радел и първата атака към Древния модел; Карл Отфрид Мюлер и катурвването на Древния модел.
- Елиноманията- прехвърляне на новите принципи на обучение в Англия и възходът на Арийския модел; Германският модел и учебните реформи в Англия- Георг Грот; Арийци и елини.
- Възходът и падението на финикийците (1830-1885): финикийците и антисемитизмът; към каква раса принадлежат семитите? (Арнолдовците); Финикийците и английският език - английска и френска гледни точки; Саламбо и Молох; Финикийците в Гърция (1820-1880) и образът на Гърция според Гобино; Шлиман и откроването на "микенците"; Вавилон.
- "Окончателно решение" за финикийците: гръцкиат ренесанс, Соломон Рейнак и Юлиус Белох; Виктор Берар; Ехнатон и ренесанс за Египет; Артър Евънс и "минойците"; пикът на антисемитизма (1920-1939); 
- Следвоенната ситуация: разлинчи движения в изучаването на класиката; моделът на автохтонен произход; контактите в Източното Средиземноморие; митология, език, Угарит; академизмът и възходът на Израел; Сайръс Гордън, Астур и Hellenosemitica; наследникът на Астур- Й.К. Билингмайер?; опит за компромис- Рут Едуардс; завръщането на финикийците от желязната епоха; преносът на азбуката; завръщане на Египтяните?; ревизираният Древен модел.
 
 II. Черната Атина. Афроазиатските корени на класическата цивилизация. Археологически и документални свидетелства:
 
- Съществени основания да бъде предпочетен ревизираният Древен модел пред Арийския (някои теоретични съображения).
- Крит преди дворците (7000-2100 г. пр.н.е.): дебатът между изолационисти и дифузионисти; Крит преди XXI в. пр. н.е.; критската религия през ранната бронзова епоха.
- Египетското влияние върху Беотия и Пелопонес през III хил. пр. н.е.- култови, митични и легендарни доказателства : Семела и Алкмена, Атина- богинята и градът в Беотия (култовете към Атина Итония и Атина Алалкомена); Нейт- господарката на водите,  Борбата между Нейт и Сет, Атина и Посейдон; Посейдон-Сет, Атина-Нейт и Нефтида-Ериния; Херакъл.
- Египетското влияние върху Беотия и Пелопонес през III хил. пр. н.е.- археологически доказателства: археологията на Спарта и гробът на Алкмена; гробът на Амфион и Зет; отводняването на Копаида; зърнохранилища, напояване и заселване в Арголида; отводняване и напояване в Аркадия; паралели между топонимите в Беотия и Аркадия; социални и политически структури в Ранна Елада; други археологчиески следи от Старото царство на Египет в Егея; краят на "високата цивилизация" от ранния бронзов век.
- Периодът на старите дворци в Крит и египетското Средно царство (2100-1730 г. пр. н.е.): Ранноминойският III или преддворцовият период; спиралите, критските дворци и критските писмени системи; култови символи в раннодворцовия Крит; възможният анатолийски произход на култа към бика; гръмотевица и секс- Мин, Пан и Буаза; Мин и Минос; срешу египетските влияния; Монту и Радамант; оцеляването на култа към бика и критският консерватизъм.
- Сезострис - археологически свидетелства за гръцки елемент в неговите завоевания: надписът от Мит Рахина- значение на надписа като доказателство за египетска империя в Азия през Средното царство; Сенвосре и Сезострис; реалност и фантастика в историте за Сезострис; военният капацитет на Египет през Средното царство - археологически свидетелства за кампаниите; бил ли е Сезострис разрушител?; Сезострис в Тракия и Скития?; Сезострис в Колхида?
- Сезострис- култови, митологични и легендарни свидетелства: египетската традиция, преданията в Леванта и Анатолия, Тракия и Скития, Колхида- египетска колония?; Месопотамия и Иран; гръцките предания за Мемнон и неговите завоевания в Анатолия; случаят с възможно завалдяване на Троя от Египет ок. 1900 г. пр. н.е.; Сезострис/Сенвосре и завоеванията на Аменемхет- равносметка на доказателствата.
- Изригването на Тера- от Егея до Китай: спорът около датировката и предатиране ан изригването - основания; Тера и Калиста; алюзии за вулканично изригване в библейската книга Изход; Мемблиарос и падането на мрака; митът за Атлантида; изригването на Хекла в Исландия; Китай-историографска бележка; свидетелствата за изригването на Тера по целия свят; 
- Хиксосите: XIII династия и хаосът в Египет; XV династия- начало на управлението на хиксосите; столицата на хиксосите в Тел ед-Дабаа; четиристотингодишната стела и храмът на Сет; хронологическа равносметка; кои са били хиксосите?;различни възгледи за произхода и нашествието на хиксосите; хиксосите като мултиетническо сдружение; коне и колесници- хурити и арийци; хурити и хиксоси; материалната култура на хиксосите; хиксксите и библейският плен или пребиваване в Египет.
- Крит, тера и раждането на Микенската култура (XVIII-XVII  в. пр. н.е.): Новите дворци на Крит; критските оръжия през MMIII; летящият галоп, сфинксът и грифонът; имало ли е хиксоска инвазия в Крит през 1780 г. пр. н.е.?; хиксоси на Тера?; генезис на Микенската цивилизация; Арианисткият модел на инвазия;между Арианисткия и Древния модел: Франк Стъбингс; ревизия на Древния модел.
- Контакти на Египет, Месопотамия и Леванта с Егея: египетска топонимия отнесена към Егея; етимология на "данайци"; документални свидетелства за отношенията на Египет с Егея през късната бронзова епоха; акуратност и хибридност в египетските надписи и рисунките в гробниците; защо критските принцове са плащали данък на Египет?; датировка на микенското доминиране в Крит; Крит и мисиите на Микена в Египет; постаментът на статуята на Аменофис III; контакти между Египет и Егея в края на XVIII и при XIX династии; равносметка на доказателствата от египетската епиграфика и живопис; документи от Месопотамия и Угарит; Документи от Егея.
- Контакти на Египет и Леванта с Егея през периода 1550-1250 г. пр. н.е. (археологически свидетелства): късната Микенска Гърция; относителната изолация на Егея през 1550-1470 г. пр. н.е.; египетската експанзия през 1520-1420 г. пр. н.е.; Пелопс и ахейците-свидетелство от Анатолия; Пелопс- "принц-престолонаследник"?; ахейци и данайци; микенци и хети; Угарит и Кипър; микенската експанзия и завоеванията на Тутмос III; средиземноморски търговци през късната бронзова епоха?; корабокрушението на Каш- мореплавателите; дънните отлагания; търговският речник; упадък на египетското влияние в Егея (1370-1220 г. пр.н.е.); фигурките "пхи" и "пси" и удрящите богове; ханаанските урни; слонова кост.
- Героичният край на героичната епоха - рухването на Тива, Троя и Микена (1250-1150 г. пр. н.е.): беотийската Тива и идването на финикийците; древните хронографи; Кадъм и азбуката; Кадъм и Данай- хиксоски владетели?; проблеми с писмото Линеар Б; съкровището от Кадмейона; каситската връзка; разрушението на Тива; кратък обзор на  историята на Троя; датировка на Троянската война; Тива и Троя; колапсът на Микенската цивилизация. 
 
III. Черната Атина. Афроазиатските корени на класическата цивилизация. Езикови свидетелства:
 
- Историческата лингвистика и образът на старогръцкия език: лингвистите-романтици от XIX в.: дървото и семейството; Сосюр и епигоните през XX в. на индоевропейските изследвания от XIX в.; разклонение или преплитане?
- Ностратическо хиперсемейство и евроазиатско суперсемейство: ностратически и евроазиатски езици; Гордън Чайлд и Колин Ренфрю; Език и генетика.
- Афразийски, египетски и семитски езици: генезисът на африканските езици и развитие на земеделието в Африка; произход и развитие на афразийските (афроазиатски) езици; 
- Произход на индо-хетските и индоевропейските езици и техните контакти с останалите: генезис и дифузия на индо-хетсите и индоевропейски езици; заемки от други езици в протоиндо-хетския; развитие на индоевропейската именна система, базирана на половата принадлежност; 
- Гръцкият език в средиземноморски контекст - фонология: гръцкият език- реезултат от лингвистично изместване или езиов контакт?; елементи на гръцката езикова амалгама; фонология на индо-хетските и индоевропейските езици; 
- Гръцкият език в средиземноморски контекст - развитие на морфологията и синтаксиса: морфология; синтаксис; обзор на синтактичните промени.
- Гръцкият език в средиземноморски контекст - речникът: изследване на словесните заемки; древногръцкият усет за словесно заемане; заемки от афроазиатските езици в гръцкия, албанския и арменския.
- Фонетични промени в египетския, семитските и гръцки езици в продължение на три хилядолетия пр. н.е. в резултат на словесното заемане: семитски езици; египетски език.
- Заемане на египетски префикси в гръцкия, вкл. определителен член:заемане на египетски префикси, изпълняващи ролята на определителен член в гръцкия; заемане в гръцкия на египетски глаголи.
- Основни египетски термини в гръцкия.
- Шестдесет по-незначителни корена.
- Семитските сибиланти (съскащи или "шипящи" съгласни): заемане на сибиланти от ханаанския език в гръцкия.
- Още семитски заемки в гръцкия език.
- Някои египетски и семитски семантични гнезда в гръцкия език: природа и земеделие; готвене; медицина.
- Семантични гнезда- военно дело, лов и мореплаване: въоръжение, военно дело и лов; мореплаване.
- Семантични гнезда- общество, политика, право и абстрактни понятия: общество; политика; право и ред; абстрактни понятия.
- Религиозна терминология: структури; персонал; култови обекти; ритуали; жертвоприношения; тамян, цветя, благовония; аура; мистерии.
- Божествени имена- богове, митични създания, герои: Хепри, Аполон, Асклепий, Питон и Делфи; Аполон "Ариецът"; Бил ли е Аполон слънчев бог преди V в. пр. н.е.?; близнаците Аполон и Артемида; други олимпийци; Зевс Nsw; не-египетски божествени имена у Херодот; полубогове; митични създания; някои герои.
- Географски понятия и топоними: термини относно природата; имена на градове.
- Спарта: Спарта, *sper and SpÅt; Анубис, Хермес и Спарта; "късните заемки" и Ликург; лаконската терминология като египетска?; Спарта и смъртта; Спарта и евреите.
- Атина- богинята и градът: защитно въоръжение и снаряжение; Атина и нейните жертви; Атина като колония на Саис?; равносметка на култовите свидетелства; етимология на имената.
 
IV. Черната Атина - контраудар в писмена форма. Мартин Бернал отговаря на своите критици:
 
- Египтология: Можем ли да бъдем справедливи?- отговор на Джон Бейнс; Гърция не е Нубия- отговор на Дейвид О'Конър.
- Класически изследвания: Кой е квалифициран, за да пише гръцката история?- отговор на Лоурънс Тритъл; Как египетският Път на мъртвите достига Гърция? -отговор на Емили Вермьол; Само дим и огледала?- отговор на Едит Хол.
- Езикознание: Ausnahmslosigkeit über alles! (Преди всичко без изключения!)- отговор на Джей Йасаноф и Алън Нусбаум.
- Историография: Акуратност и/или кохерентност?- отговор на Робърт Нортън, Робърт Палтър и Джосин Блок; Страст и политика- отговор на Гай Роджърс; Британските утилитаристи, империализмът и крахът на Древния модел.
- Наука: Имало ли е гръцко научно чудо?- отговор на Робърт Палтър; Критични бележки относно началата на западната наука.
- Настоящото разширяване в полето на изследване: гръцкото изкуство без Египет - Хамлет без принц- резюме на "Дедал и началата на гръцкото изкуство" от Сара Морис; Една или няколко революции?- резюме на  "Ориентализиращата революция- близкоизточни влияния върху гръцката култура в ранната епоха" от Уолтър Буркерт; Има планина на пътя- резюме на "Източният склон на Хеликон -западноазиатски елементи в гръцката поезия и митове" от Мартин Уест; Финикийска политика и египетско съдопроизводство в Древна Гърция.
- Усилия за популяризиране: Нищо не е спокойно на фронта на Уелсли: резюме на "Не извън Африка".
 

  Martin Bernal - Black Athena: Afro-Asiatic Roots of Classical Civilization, Volume I: The Fabrication of Ancient Greece 1785-1985, London, Free Association Books,1987

 
  Martin Bernal - Black Athena: Afro-Asiatic Roots of Classical Civilization, Volume II: The Archaeological and Documentary Evidence, London, Free Association Books,1991
 
  Martin Bernal - Black Athena: Afro-Asiatic Roots of Classical Civilization, Volume III: The Linguistic Evidence, New Brunswick (NJ), Rutgers University Press,2006
 
  Martin Bernal - Black Athena writes back. Martin Bernal responds to his critics, Durham (NC)-London, Duke University Press,2001 - на английски език, от Google Docs, формат PDF, файловете не са архивирани. Сваляне с ляв бутон и после от бутона долна стрлка/download by left bottom, than by down arrow on the document page.
 
Added by: Admin | | Tags: Старо царство, египетска културна доминация, Ново царство, Средно царство, Древен Египет, Нейт, Финикия, Черната Атина, Древен модел, сет
Views: 5154 | Placed till: 26.03.2012 | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]