Оазисите Харга и Дахла са разположени в Западната (Либийска) пустиня на Египет, на ок. 200 км западно от долината на Нил. Обитавани са от най-древни времена, а по времето на фараоните са процъфтяващи земеделски общности с многобройно население. Един от най-забележителните  археологически паметници е храмът на Хибис (др. ег. Хебет - (градът на) ралото), датиращ от Саиския период - управлението на Псаметик II (595-589 г. пр. н.е.), а впоследствие реконструиран и украсен от персийския владетел Дарий I (522-486 г. пр. н.е.). Светилището е посветено на Амон и е богато украсено с величествени колони и стотици изображения на божества. Не по-малък разцвет оазисите преживяват през Гръко-Римския период. Настоящият сборник материали е издание на докладите от конференция на Ню-Йоркския университет  състояла се през 2014 г. Той обхваща всички цивилизационни аспекти от богатата история на двата оазиса през древността.

Roger S. Bagnal, Gaelle Tallet (eds.) - The Great Oasis of Egypt : the Kharga and Dakhla Oases in Antiquity, Cambridge-New York, Cambridge University Press, 2019

- на английски и френски език, от MEGA, формат PDF.Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) и после през бутона Download.