Академично, но въпреки това четивно представяне на един от най-популярните паметници на древноегипетската литература - Папирусът Весткар (Папирус Berlin 3033). Първоизточникът е открит през 1823 или 1824 от английския пътешественик Хенри Весткар и придобит впоследствие от наследниците му за Берлинския музей от големия немски египтолог Карл Рихард Лепсиус (1810-1884), който и прави първия му превод.

  Папирусът се състои от два свитъка, съдържащи общо пет истории за чудеса и знамения, извършени от древноегипетски магове. Историите са разказани в двора на велиия фараон от IV династия (2613-2494 г. пр. н.е.) Хеопс / Хуфу (2589-2566), за когото е създадена Голямата пирамида в Гиза. 

  Според учените йератическият шрифт и лингвистичните особености на езика позволяват датиране на папируса през периода на инвазията на хиксосите (XVIII-XVI в. пр. н.е.). Въпреки това може основателно да с епредположи, че компилацията е съставена по-рано - околоХХ в. пр. н.е., по времето на XII  династия на Средното царство.

  Настоящото издание влючва транслитерация на латиница, превод и подробни коментари на всичките пет истории:

 

- Фараонът Джосер;

- Разказ за изневярата;

- Пирът върху лодки;

- Магьосникът Джеди;

- Раждането на царските деца;

 

   Domenica Bagnato - The Westcar Papyrus. A Transliteration, Translation and Language Analysis, Wien, Aterlier, 2006- на английски език, от Google Docs,формат PDF, файлът не е архивиран. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.