Проучването анализира древноегипетските нравоучителни текстове написани с демотическо писмо през Късния период и гръко-римската епоха: Поученията на Анхшешонк, Папируса Исингер, папирусите от Лувър 2414, 2377, 2380, папируса Михаелидис.
Главна теза на автора, основана на сравнението между тях и предхождащите ги подобни произведения от Старото, Средното и Новото царство е, че те представляват неразделна част и закономерен завършек на една дълга и непрекъсната литературна традиция. Тя притежава своеобразен характер и уникални белези, отразяващи типичните древноегипетски начин на мислене и светоусещане.
В отстояването на тази позиция тя влиза в задочен спор със самата Мириам Лихтхейм (1914-2004), световно признат авторитет в областта, която смята, че е открила следи от чуждестранно влияние (месопотамско- асирийско и гръцко) в този тип късни поучения. Хипотзата се основава на формален белег - кратко, сбити сентенции от едно изречение, различаващи се от сложния и обяснителен изказ на по-ранната сапиентална проза, съдържащ няколко изречения или абзаци.
Jennifer M. Houser Wegner - Cultural and Literary Continuity in the Demotic Instructions, New Haven (CU), Yale University, 2001
- на английски език, от Google Docs,формат PDF. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.
|