Плутарх от Херонея (oк. 46-119) вероятно е най-цитираният от египтолозите класически автор, с изключение може би единствено на Херодот. Негово дело е единственият достигнал до нас в свободно интерпретиран преразказ древноегипетски мит. И не случайно това е разказът за Изида и Озирис (в произведението му Moralia / Ἠθικά, кн. V, 26). Това е приказна история за любов и вярност, смърт и възкресение, благородство и предателство, битка и победа, падение и тържество - все универсални категории, които привличат вниманието не само на египтяните, но и на всички народи в обширната Римска империя. Не случайно това негово произведение съвпада с период, в който култът към Изида и Озирис се разпространява със светкавична бързина отвъд границите на Египет, за да се превърнат те в наистина глобални божества - първите такива във вече политически обединения свят на Средиземноморието. 
Някога, преди славните времена на археологията и разчитането на йероглифите, Плутарх е бил единственият извор на сведения за този далечен и изгубен митологичен свят на египетските божества. Днес неговото значение ни най-малко не е принизено - интересът към него продължава да расте, този път в проучванията как околните народи осмислят и приспособяват египетските митове съобразно собствения си мироглед. 

Plutarch - De Iside et Osiride, Cardiff, University of Wales Press, 1970