Лингвистичен и литературен анализ на Папируса Весткар (P. Berlin 3033) - литературен паметник написан с йератическо писмо на средноегипетски език и съдържащ пет вълшебни приказки за пророчества и чудеса, сътворявани от магьосници в двора на фараона Хеопс (Хуфу) от IV династия (XXVI в. пр.н.е.). Написан е вероятно по време на епохата на хиксосите (XVI-XVIII династия , XVII-XVI в. пр. н.е) или може би дори по-рано - по време на XIII династия на Средното царство (XXI-XVII в. пр. н.е.) . Папирусът е открит през 1823-1824 г. от британския авантюрист Хенри Весткар (1798-1868), а през 1838-1839 е придобит от немския египтолог Карл Рихард Лепсиус (1810-1884). Понастоящем се намира в Египетския Музей в Берлин. Значението му за историографията на Древен Египет е голямо, но не по-малко е то и за сравнителния анализ на религиите - разказите за уменията на древноегипетските магове поразително съвпадат с описаните в еврейската Библия, демонстрирайки по убедителен начин заимстванията на народите от Леванта, които те дължат на съседната им древна висока култура.

Verena M. Lepper - Untersuchungen zu pWestcar. Eine philologische und literaturwissenschaftliche (Neu-)Analyse , Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 2008  

- на древноегипетски език (латинска транслитерация) и немски език, от Google Docs,формат PDF, файлът не е архивиран. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.