Оригинална монография, която изследва проблема как древните египтяни са измервали времето през тъмния период на денонощието с помощта на декани - съзвездия, които изгряват последователно над нощния хоризонт. Името си носят от това, че на всеки десет дни се появява ново такова съзвездие от общо 36. Деканите са един от най-съществените и дълго задържали се приноси на древните египтяни в предмодерната астрономия, като както е обичайно за тези общества, постепенно наблюдението и отчитането им обраства с магически вярвания, астрологични идеи и други суеверия.
Томът е разделен на три относително самостоятелни части. Първата е превод и анализ на древноегипетски текстове, свързани с деканите и залегнали в основата на последващите гръко-римски техни аналози. Втората се занимава с изображенията на декани върху саркофази от епохата на Средното царство. Третата и заключителна част представя напредъка в работата с деканите осъществен през периода на Новото царство и отразен в изображенията от гробницата на знаменития архитект и астроном от времето на царица Хатшепсут - Сененмут. Анализът на изобразените по тавана на гробницата му декани води автора до извода, че тяхната времева продължителност не е фиксирана, както при предшестващите концепции, а е съобразена с годишните сезони и по този начин води до по-прецизно съответствие между измерваното време и астрономическата обстановка.

Christian Leitz - Altägyptische Sternuhren, Leuven, Uitgeverij Peeters- Departement Oosterse Studies, 1995 [Orientalia Lovanensia Analecta 62]

АЛТЕРНАТИВЕН ЛИНК / ALTERNATIVE LINK:

Christian Leitz - Altägyptische Sternuhren, Leuven, Uitgeverij Peeters- Departement Oosterse Studies, 1995 [Orientalia Lovanensia Analecta 62]

- на немски език, от Google Drive, формат PDF. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.