Усер-маат-Ре Мери-Амун Рамзес III (ок. 1186-1155 г. пр. н.е.) е последният велик владетел през епохата на Новото царство в Древен Египет.
Той успява да утвърди авторитета си в раздираната от вътрешни противоречия държава, отблъсва с цената на неимоверни усилия чуждоземните нашественици - либийци и "морски народи" и в крайна сметка постига и невъзможното, за да оцелее неговата държава и да не сподели участта на останалите потънали в сенките на миналото велики сили от Бронзовата епоха. 
Рамзес III построява един от най-внушителните и богато украсени храмове в Тива: Мединет Абу. Негова е честта да бъде и единственият египетски фараон, разгромил противниците си в мащабно сражение на вода, когато в Делтата на Нил флотата му разгромява тази на "морските народи".
Разказът за неговото величие обаче придобива трагичен отенък в края на живота му, когато той пада безславно убит след покушение в резултат на заговор в харема му. Организира го една от съпругите му - Тийе, която решава да подкрепи сина си Пентаур в стремежа му да стане владетел. Малка утеха за осиротялата страна е, че този опит не успява и велможите, армията и народът издигат като отмъстител друг от синовете му - Рамзес IV (ок. 1155-1149 г. пр. н.е.), а след време на престола се възкачва и друг негов син: Рамзес VI (ок. 1145-1137 г. пр. н.е.). Царската власт в Египет  бързо да отслабва, анархията се разраства и някога могъщата империя започва да се носи стремително към своя колапс.

Aidan Dodson - Rameses III, King of Egypt: His Life and Afterlife, Cairo - New York, The American University in Cairo Press, 2019