Работата на полския историк Александър Кравчук е едно от малкото изследвания върху залеза на държавата на Птолемеите и съдбата на Клеопатра, създадени в бившия социалистически лагер. Като такова, то несъмнено притежава някои от присъщите на тази школа недостатъци, които обаче се уравновесяват от ерудицията на автора, а и дори се превръщат в предимства при използването им като коректив на актуалните идеологеми през които се пречупва материята. Така например по-строгото и фактологическо третиране на темата уравновесява излишния романтизъм и клиширано своеволие, характерни за модерните феминистки трактати, а акцентът върху социалните противоречия и противопоставянето между различните обществени слоеве (играещо неоспорима роля при разпада на общностите) компенсира необяснимата боязън на съвременните автори (без френските и Тоби Уилкинсън :) ) да засегнат тази тема в произведенията си.