Епохата на Амарна (втората половина на XIV в. пр. н.е.) в края на XVIII династия е безспорно един от първите случаи на опит за революционен поврат в идеологията и общественото съзнание в историята на човечеството. Макар и ръководен от фараона (а в древен Египет няма как да бъде другояче) и претендиращ просто да реставрира митологизираната прастара епоха на Старото царство, това е по същество максимално радикален преврат в масовите представи, целящ да утвърди властта на владетелите над опитващото се да го контролира жречество. Така Амарна (Ахетатон), новата столица на страната се превръща в символ на борбата за нов мироглед и в крайна сметка първи опит за налагане на монотеизъм върху амалгамата от еволюирали племенни култове, датиращи още от времената на неолита.
Макар и неуспешен, този опит за поврат не загива окончателно и паметта за него въпреки усилията на победителите не е заличена завинаги. С усилията на историци и археолози имената и образите на Ехнатон (Аменхотеп IV), красивата му съпруга Нефертити, злочестия младеж Тутанкамон, коварния приспособленец Ай оживяват през бездната на вековете и не престават да ни учат на това, че човешката природа е учудващо една и съща, независимо от различните епохи и култури.
Настоящата книга представя синтезирано, но и увлекателно историческите и цивилизационни перипетии на Египет през онези бурни години.

Barbara Watterson - Amarna: ancient Egypt's age of revolution, Stroud (GL)- Charleston (SC), Tempus, 1999