Анализ на завоевателната и административна политика на асирийския цар Асархадон (ок. 680-669 г. пр. н.е.) спрямо Египет, който е главна цел на външнополитическите стремежи на Асирия през VII в. пр. н.е. В хода на изследването са проучени отношенията между двете държави при царуването на предшествениците на Асархадон: Ашурубалит I (1365-1330 г. пр. н.е.), Тиглат-пилесар III (745-727 г. пр. н.е.) и Саргонидите - Саргон II (722-705 г. пр. н.е.) и Синахериб (705-681 г. пр. н.е.). Проследен е ходът на завоюването на Египет в няколко последователни кампании - в хода на конфликта с кушитския фараон от XXV династия - Тахарка (690-663 г. пр. н.е.). Представено е отношението на асирийците към египтяните в покорените територии: самолегитимирането на асирийския владетел като законен управник на Египет с използване на забравената от времето на епохата Амарна титла "цар на страните", запазването на постовете в ниските нива на древноегипетската администрация от местните чиновници, дребната аристокрация и лоялните номарси. Отбелязано е значението на предходния опит при интегрирането на Вавилон в асирийската империя при завладяването на Египет. Доказана е тезата, че въпреки популяризираното мнение, Асархадон не е кръвожаден завоевател, а прагматичен политик, който осъзнава значението на снизходителното и великодушно отношение към победените, зачитането и съобразяването с местните традиции за трайността на създадената от него държава.

  Douglas W. Redford - Quest for the crown jewel; The centrality of Egypt in the foreign policy of Esarhaddon, Cincinnati (OH), Hebrew Union College-Jewish Institute of Religion, 1998- на английски език, от Google Docs,формат PDF, файлът не е архивиран. Сваляне с ляв бутон (left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.