Неделя, 18.08.2019, 17:35
Main » Ad Board » ДРЕВЕН ЕГИПЕТ И АФРИКА » Политическа история

Elizabeth Donnelly Carney - Arsinoë of Egypt and Macedon
29.06.2019, 13:21

Арсиное II (Ἀρσινόη, 316-между 270 и 260 г. пр. н.е.) е дъщеря на основателя на елинистическата държава на Птолемеите - пълководеца на Александър Велики, Птолемей I Сотер (367-282 г. пр. н.е., фараон на Египет 305/304-282 г. пр. н.е.) и втората му съпруга Беренике I (ок. 340- между 279-268 г. пр. н.е.). В детството си е обучавана от известния гръцки учен и философ-перипатетик Стратон от Лампсак (335-269 г. пр. н.е.). Първоначално се жени за 60 годишния цар на Македония Лизимах (360-281 г. пр. н.е.. цар 306-281 г. пр. н.е.), като кариерата ѝ на царска съпруга е помрачена от интриги срещу него и първия му син Агатокъл. След смъртта на Лизимах в битката при Корупедион (281 г. пр. н.е.) в която е разбит от Селевк I Никатор (oк. 358-281 г. пр. н.е., цар 305-281 г. пр. н.е.), тя избягва при своя полубрат Птолемей Керавн (след 321-279 г. пр. н.е., цар на Македония 281-279 г. пр. н.е.), жени се за него и запазва трона си след като той убива Селевк в Лизимахия, европейската част на Тракийския Херсонес (дн. Галиполи, 281 г. пр. н.е.). Вторият ѝ съпруг обаче основателно я подозира в заговор и убива два от синовете ѝ: Лизимах и Филип, докато най-големият, Птолемей избягва и неуспешно се опитва да отвоюва трона на Македония, като губи от Антигон Гонат (ок. 319-239 г. пр. н.е., цар 277-274, 272-239 г. пр. н.е.).
Обезсърчената Арсиное намира убежище при брат си Птолемей II Филаделф (308/9-246 г. пр. н.е., фараон 285-246 г. пр. н.е.), като скоро става негова съпруга на мястото на Арсиное I (305-248 г. пр. н.е.), в съответствие с хилядолетната традиция на Египет и за голямо смущение на гърците, за чиято култура подобен брак е перверзия. Братът и сестрата очевидно си имат доверие и пребивават в любов и разбирателство. Арсиное полага началото не само на възраждането на кръвосмесителните бракове сред монарсите на страната, но и на цяла поредица могъщи царски съпруги, управлявали заедно с владетелите. Тя получава божествени почести и дори титлата "цар на Горен и Долен Египет", което я прави пълноценен фараон и съуправник. Макар да няма деца от Птолемей II, тя е горко оплакана след смъртта си и учреденият в нейна чест култ получава по-нататъшна държавна поддръжка.

Elizabeth Donnelly Carney - Arsinoë of Egypt and Macedon. A Royal Life, Oxford - New York, Oxford University Press, 2013

- на английски език, от Google Docs,формат PDF. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.

 

Added by: Admin | | Tags: Птолемей II Филаделф, Арсиное II, Птолемеи, Древен Египет, елинизъм, Птолемей I Сотер
Views: 98 | Placed till: 29.07.2019 | Rating: 0.0/0
Total comments: 1
0
1 Admin  
The life of Arsinoë II (c. 316-c.270 BCE), daughter of the founder of the Ptolemaic dynasty, is characterized by dynastic intrigue. Her marriage to her full brother Ptolemy II, king of Egypt, was the first of the sibling marriages that became a dynastic feature of the Ptolemies. With Ptolemy II, she ended her days in great wealth and power. However, prior to that point she was forced to endure two tumultuous marriages, both of which led her to flee for her life. Arsinoë was the model for the powerful role Ptolemaic women gradually acquired as co-rulers of their empire, and her image continued to play a role in dynastic solidarity for centuries to come. Although Arsinoë was the pivotal figure in the eventual evolution of regnal power for Ptolemaic women--and despite a considerable body of recent scholarship across many fields relevant to her life--there has been no up-to-date biography in English of her life. Elizabeth Donnelly Carney, in sifting through the available archaeological and literary evidence, offers here an accessible and reasoned portrait. In describing Arsinoë's significant role in the courts of Thrace and Alexandria, Carney weaves discussions of earlier Macedonian royal women, the institution of sibling marriage, and the reasons for its longstanding success in Hellenistic Egypt, ultimately providing an expansive view of this integral Hellenistic figure.

Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]