Старото царство в Древен Египет (ок. 2675-2170 г. пр. н.е.) е първата трайно просъществувала национална държава в световната история. Затова в нейната административна структура и методика на управлението съжителстват както напредничави, така и архаични черти. Едновременно с единния държавен апарат с вертикални йерархии на функционален признак, с фараона като абсолютен монарх, жив бог и център на цялостната власт съществува и институтът на номарсите. Това са наследствени управници на множеството териториално обособени политии, обединени в едно цяло от първите фараони. Макар тяхната политическа независимост да е ликвидирана, те разполагат с широка местна автономия, израз на която са разнообразните функции на номарха в различни направления: военно, съдебно, контролно-надзорно, административно-властово и други. Не случайно с разпада на централната власт при кризата на Първия преходен период номарсите бързо и ефективно възвръщат своята самостоятелност. Именно с тях се занимава изследването на френската египтоложка Емили Мартине.

Émilie Martinet - Le nomarque sous l'Ancien Empire, Paris, Presses de l’université Paris-Sorbonne (PUPS), 2011 [Passé-présent. Les Institutions dans l'Égypte ancienne 6]

- на френски език, от MEGA, формат PDF.Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) и после през бутона Download.