Представата за Изхода на евреите от Египет доминира в съзнанието на последователите на три световни религии като изключително важен епизод от библейската история, доказателство за уникалността на един "избран народ".
Какво обаче казват археологията, египтологията и историческата наука по този въпрос? Неочаквано последните достижения в тези дисциплини дискредитират общоприетите стереотипи и представят пред нас една доста по-различна картина. Събитието се превръща в митологичен конструкт, провокиран от интересите на една ранна национална пропаганда и вдъхновен не от конкретни реални факти, а от смътните спомени и свободните интерпретации на цяла поредица исторически процеси, повтаряли се многократно през дългата история на взаимоотношенията между Египет и Леванта. В него се смесват по художествен начин подбудените от глада емиграции на номади в Делтата на Нил, нахлуването на хикососите и управлението им в Египет, ангажирането на огромни маси военопленници и зависимо население от Ханаан в гигантските строежи на победоносните фараони от Новото царство, споменът за крушението на тази имперска доминация и рухването на Бронзовата цивилизация.
В крайна сметка се оказва, че самите евреи далеч не са покровителствани от свръхестествени сили чуждозамни нашественици в Палестина. Тяхната племенна общност се състои от същите местни жители, усвоили нови териториални и социални ниши през един период на дълбока трансформация в местните общества.

Ernest S. Frerichs, Leonard H. Lesko (eds.) - Exodus: The Egyptian Evidence, Winona Lake (IN), Eisenbrauns, 1997