Средното царство е една от "златните епохи" на слава и величие в историята на Древен Египет. След като Старото царство рухва под бремето на климатична криза, довела до глад и отслабване на централната власт, Египет отново е фрагментиран на отделни държавици през Първия преходен период. Най-могъщите между тях са тези със столици Хераклеополис в Долен Египет и Тива в Горен Египет. Тиванският фараон Ментухотеп II (прибл. 2061-2010 г. пр. н.е.) най-сетне надмогва основния си съперник и обединява наново страната. Единението е белязано с подем на стопанството, търговията и военното дело. Започва изграждането на огромния храмов комплекс на Амон в Карнак, създадено е огромното изкуствено водохранилище в оазиса Фаюм, владенията на Египет достигат до втория праг на Нил в Нубия, където са изградени могъщи укрепления. Египетските кораби достигат Финикия, а възможно и континентална Гърция и островите на Егея. Тази политическа доминация е отразена в легендата за походите на Сезострис (Сенусерт III: 1878-1839 г. пр. н.е.) в Леванта и дори Мала Азия. Краят на тази ера настъпва с постепенната инфилтрация на ханаански племена в Делтата, а впоследствие и с нахлуването на хиксосите, които благодарение на военното нововъведение - коне и бойни колесници успяват да завземат северната част на страната и да създадат там свои династии.
На тези периоди на възход и падение е посветена монографията на американския египтолог Хърбърт Юстис Уинлок (1884-1950), един от най-добрите познавачи на средноегипетската хронология и династична история.
Herbert Eustis Winlock - The Rise and Fall of the Middle Kingdom in Thebes, New York, The Macmillan Company, 1947 - на английски език, от Google Drive, формат PDF. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.
| 
