Епохата wḥm mswt (или "ера на Възраждането") започва с от 19тата година на управлението на Рамзес XI (1107-1078/1077 г. пр. н.е.) и е замислена като прокламиране на ново начало за владетеля и държавата, символ на бъдещо величие и просперитет. По ирония на историята обаче тя ознаменува началото на края за величествената империя на Новото царство. Египетската държава, разпростирала се далеч извън своите естествени граници и оцеляла отблъсквайки опустошителни нашествия на чуждоземци рухва поради слабостта на фараоните и разпада на обществените структури, които общите за нацията ценности не успяват да сплотят. Не случайно именно през този бурен период достига своя пик грабежът на владетелски гробници в Долината на царете, а чиновникът Венамун е унижаван от владетеля на Библос, напразно молейки за обичайния трибут от кедрово дърво "за свещената ладия на Амон". Властта на фараоните запада и скоро Рамзес XI може да контролира единствено Долен Египет, където наследникът му Смендес (Несубанебджед) основава XXI династия (1077-943 г. пр. н.е.). В Горен Египет еднолично управляват върховните жреци на Амон, които отначало номинално признават върховенството на фараона, но впоследствие си присвояват дори владетелска титулатура. Херихор (1080-1074 г. пр.н.е.), неговият син или зет Пианх (1074-1070 г. пр. н.е.) и внукът му Пинеджем I (1070-1032 г. пр. н.е.) се превръщат постепенно в единствени господари на юга на страната. Така единството на Египет остава в миналото, за да потъне в хаоса на Третия преходен период и да стане плячка на поредица от чужди нашественици и завоеватели: либийци, нубийци, асирийци, а след кратък период на възстановяване и перси и гърци.
С този недотам добре проучен, но решаващ за древноегипетската история момент се занимава настоящата монография, фокусирана най-вече върху ролята на върховните жреци на Амон.

José Lull - Los sumos sacerdotes de Amón tebanos de la wḥm mswt y dinastía XXI (ca. 1083 – 945 a.C.), Oxford, BAR Publishing, 2006 [BAR International Series 1469]