VI династия (прибл. 2345-2181 г. пр. н.е.) от Старото царство на Древен Египет се счита от много академични авторитети за последната принадлежаща към този исторически период. Тя е известна с украсените със забележителни погребални текстове пирамиди на своите фараони в Сакара, с може би най-продължителното царуване в историята на страната - това на Пепи II (прибл. 2278-2184 г. пр. н.е.), с привидната стабилност и незаплашено от никаква външна сила могъщество, с експедиции дълбоко в сърцето на Африка.
Но въпреки всички тези външни признаци на привидно величие, в държавата вече се забелязват първите  сигнали за проблеми, противоречия и кризи, които в крайна сметка ще доведат до нейния разпад. От една страна те са свързани със  засилването на жречеството и локалните управители, което в крайна сметка ще доведе до разкъсване на страната и разпад на държавността. От друга самата чиновническа прослойка се разраства прекомерно, стоварвайки върху останалата част на населението тежкото бреме на непроизводителна паразитна прослойка. Към това се добавят стихийни екологически процеси: засушаване и неурожай, които водят до масов глад, бунтове и изпадане на някогашната блестяща цивилизация в порочен кръг от взаимно засилващи се бедствия и варварство. Царуването на Пепи I (прибл. 2331-2287 г. пр. н.е.) е ознаменувано с може би първия в историята на Египет заговор с опит за покушение върху живота на владетеля, смятан поне формално за жив бог.
За този труден, но забележителен с борбата за оцеляване на реда период от историята ни запознава тази книга.

Naguib Kanawati, Joyce Swinton - Egypt in the Sixth Dynasty. Challenges and Responses, Wallasey, Abercromby Press, 2018

- на английски език, от MEGA, формат PDF. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) и после през бутона Download.