През IX в. пр. н.е. далеч на юг, отвъд първите прагове на Нил в Нубия възниква могъща държава - царството Куш. Първоначално нейните владетели царуват от Напата и бързо успяват да консолидират местното население за да утвърдят трайно политическо образувание. Тъй като се намират под силното влияние на египетската цивилизация, те са ревностни поклонници на тиванския бог Амон.
Възползвайки се от тежката криза на египетската държавност през VIII в. пр. н.е. и съюзени с тиванското жречество, което им осигурява местна легитимация, кушитите нахлуват в Египет. Завладяват го относително лесно и създават огромна империя, простираща се на хиляди километри по протежението на Нил: от Средиземно море на север до Хартум и отвъд него на юг.
В апетитите си да възстановят отдавна изгубената империя на Египет в Предна Азия (Палестина и Сирия) нубийските фараони обаче се сблъскват с могъщата Асирия и нейната отлично организирана и оборудвана ужасяваща военна машина. Опитът им да подкрепят еврейското царство Израел завършва с крах, египетско-нубийските войски са разбити в няколко сражения и впоследствие асирийците навлизат в Египет. Тива е превзета, а кушитите са отхвърлени обратно в своите първоначални владения, с което присъствието им в Египет приключва. Въпреки това те успяват да запазят независимостта на родината си, преместват столицата си още по на юг в Мерое и успяват да пребъдат на политическата сцена още цяло хилядолетие.
Египет е обединен отново под властта на възползвалите се от асирийците фараони на Саис в Делтата, които създават последната силна династия на страната. А за нубийското господство остават да напомнят единствено мащабните строежи на храмове и великолепните произведения на изкуството, достигнали и до наши дни.

Robert G. Morkot - The Black Pharaohs: Egypt's Nubian Rulers, London, Rubicon Press, 2000