През VII в. пр. н.е. Египет е изтощена и разпокъсана страна. На трона на фараоните последователно са се сменили варвари-нашественици от Либия и Судан. Впоследствие долината на Нил претърпява и унижението да се превърне за кратко в провинция на Асирийската империя. Владетелите на Саис в делтата първоначално управляват като васали на асирийските нашественици, но при Псаметик I (664-610 г. пр.н.е.) се възползват от агонията на тяхната военна машина и извоюват отново независимостта. Саиската династия XXVI (664-525 г. пр. н.е.) отново възвръща традиционните позиции на Египет като една от суперсилите на Източното Средиземноморие. Икономиката и търговията (особено с Финикия и Елада) процъфтяват. При Нехо II (610-595 г. пр. н.е.) активната външна политика се материализира в последните походи към Леванта, а при Яхмос II (Амазис, 570-526 г. пр. н.е.) е последният продължителен период на стабилност. В изкуството този просперитет води до т. нар. Саитски Ренесанс, съчетаващ древните традиции с новаторска тенденция към хуманистичен реализъм. Позволено е да предположим, че това е бил един от източниците на вдъхновение при класическото гръцко изкуство.
При Псаметик III (526-525 г. пр. н.е.) Египет отново попада под игото на завоевателите, този път персийската империя на Ахеменидите след битката при Пелузиум (май 525 г. пр. н.е.).
Тази епоха от Късното царство е последният разцвет на древната цивилизация на изцяло местна почва - последващата подобна ера на Птолемеите ражда вече една синкретична култура.

Roger Forshaw - Egypt of the Saite Pharaohs, 664-525 BC, Manchester, Manchester University Press, 2019

АЛТЕРНАТИВЕН ЛИНК / ALTERNATIVE LINK:

Roger Forshaw - Egypt of the Saite Pharaohs, 664-525 BC, Manchester, Manchester University Press, 2019

- на английски език, от Google Docs,формат PDF. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.