През епохата на Новото царство (XVI-XI в. пр. н.е.) египетската държава осъществява мощна експанзия в Леванта, като покорява множеството местни малки държавици и полага основите на империя, просъществувала няколко столетия. За да опази своите азиатски владения, Египет води множество войни, сред които най-мащабният сблъсък е този с разположената в Мала Азия Хетска империя. Паралелно с конфликтите, тази политика е съпътствана с по-незабележими, но не по-малко важни процеси в сферата на преговорите и дипломацията. Благодарение на тях Египет за пръв път излиза на сцената на международните отношения и външната политика. 
В тази сложна дипломатическа игра с пълна сила се изявява една специфична особеност на древноегипетските общество и култура: за разлика от други цивилизации в региона, в Египет има едно макар и относително и в много отношения противоречиво като разбирания, но все пак равенство на половете. Жените имат многобройни легитимни възможности за социална реализация, а това важи най-вече за тези от тях, които се намират по върховете на социалната йерархия. Най-важни от тях са цариците - първи съпруги на фараоните. Именно те са ангажирани пряко и участват активно в дипломатическите процеси от онова време като в много отношения играят формално или реално решаваща роля във външната политика.

Silke Roth - Gebieterin aller Länder: Die Rolle der königlichen Frauen in der fiktiven und realen Aussenpolitik des ägyptischen Neuen Reiches, Freiburg, Universitätsverlag - Göttingen, Vandenhoeck & Ruprecht, 2002 [Orbis Biblicus et Orientalis 185]