В продължение на два века, от 525 до 332 г. пр. н.е. най-великата империя на Древния Близък Изток, Персия на Ахеменидите среща в най-скъпоценното си завоевание най-големия си проблем. Този проблем са страната и народът в долината на Нил. Те притежават културна традиция, чието начало се губи в мрака на хилядолетията. Държавността им под скиптъра на фараоните е била блестяща  далеч преди предците на персите да се научат да пишат. Самочувствието на египтяните е основание да считат всички други народи за варвари. Дори когато са победени със силата на оръжието, те намират убежище в чувството за превъзходство и усещането за цивилизационна мисия.
Макар последните фараони на XXVI династия на Саис да губят неравната битка с нашествениците и последният ѝ владетел Псаметик III (526-525 г. пр. н.е.) да предава двойната корона след битката при Пелузиум (май 525 г. пр. н.е.) страната всъщност никога не се предава напълно. Псаметик се опитва да вдигне бунт и е ликвидиран. При XXVII династия (525-404 г. пр. н.е.) Египет е сатрапия на "царя на царете", но тяхното властване не е безметежно. През 465-463 г. пр. н.е. избухва бунтът на Амиртей от Саис и Инарос. През 404 г. пр. н.е. има ново въстание, на Амиртей (Аменирдис), който е единственият фараон на XXVIII династия (404-398 г. пр. н.е.) и за кратко възстановява независимостта. Междуособиците водят до завземането на властта от фараоните от Мендес при XXIX династия (398-380 г. пр. н.е.),  а след това от тези от Себенит при XXX династия (380-343 г. пр. н.е.) . С цената на огромни усилия страната е привидно умиротворена и персите отново управляват при XXXI династия (343-332 г. пр. н.е.). Но и този път владичеството им е кратко. Накрая Египет все пак тържествува, приемайки като освободители фалангите на отдавнашните си съюзници - елините под предводителството на Александър (336-323 г. пр. н.е.).
В паметта на Запада борбата срещу "новия световен ред" на персите се асоциира най-вече с героичните шаблони на Гръко-персийските войни (492-479 г. пр. н.е.) и македонските победи (334-331 г. пр.н.е.). Рядко припомняна и малко позната обаче е именно отчаяната битка за оцеляване на Египет. Именно неговите огромни ресурси и непримиримост ангажират постоянно както големи войскови контингенти, така и мисълта на ахеменидските държавници и стратези. Постоянните въстания са трън в петата на необятната монархия. И в крайна сметка изиграват колкото привидно незабележима, толкова и решаваща роля за спасението на гръцкия свят от персийско иго.

Stephen Ruzicka - Trouble in the west : the Persian Empire and Egypt, 525-332 BCE, Oxford-New York, Oxford University Press, 2012

- на английски език, от MEGA, формат PDF.Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) и после през бутона Download.

АЛТЕРНАТИВЕН ЛИНК / ALTERNATIVE LINK:

Stephen Ruzicka - Trouble in the west : the Persian Empire and Egypt, 525-332 BCE, Oxford-New York, Oxford University Press, 2012

- на английски език, от Google Drive, формат PDF. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.